Биопроизводителите у нас трудно стигат до масовия потребител. Причината е, че продукцията им е малка като количество, излиза по-скъпо, а освен това сертифицирането на зеленчуците и плодовете като “био” не е лесна работа.

Затова земеделците търсят алтернативни начини да пласират стоките си. Някои доставят храните директно до дома на клиентите си или работят със специализирани магазини за “чисти” храни.

Земеделци и билкари обаче са избрали друг подход - те канят хората да си изберат продуктите за салата директно от градината. А това, което не може да се намери в нея, вземат от колеги земеделци или билкари, които също отглеждат продукция без пестициди, хербициди или изкуствени торове. В замяна пък им дават от своето производство.

Градина на самообслужване

Екопроизводителите, които пласират продукцията си по този нетрадиционен начин, са се обединили в движение, наречено “Спри и набери”. Идеята за него е на младия предприемач Мартин Ангелов, който е английски възпитаник.

Нетрадиционната инициатива обединява земеделци и билкари, които са привърженици на природосъобразния живот и са обявили негласна война на химизацията, съобщи вестник "Труд".

Идеята се родила, когато Ангелов решил да произвежда екологично чисти храни за себе си. “Живях 5 години в Англия, където завърших икономика на международния бизнес. Прибрах се в България и се захванах със строителен бизнес.

Върху наследствен имот в габровското село Кметовци направих зеленчукова градина и оранжерия за собствени нужди. Оказа се обаче, че много хора искат да си купят домашно произведена продукция”, каза Ангелов.

Като разбрал, че има търсене, предприемчивият мъж наблегнал на градинарството. Разширил градината на площ от 2.5 декара. За да го намерят клиентите, поставил указателни табели с надпис “Спри и набери”.

“Така започнаха да идват клиенти. Сами си берат зарзавата, който е на същите цени като на пазара. Разликата е, че няма изкуствени торове и пестициди”, обясни земеделецът.

Клиентите

Само през миналата година той продал около 3 тона зеленчуци. “Вече втора година бизнесът процъфтява и имаме много редовни клиенти, както местни хора, така и почиващи в близкото село Боженци.

Хотелиерите масово хранят гостите си с продукти от нашата градина. Зареждаме и все повече магазини от близките селища”, разказа за бизнес модела си Ангелов.

Действащата в момента оранжерия е направена от подръчни материали и е скована от дървени летви. С отглеждането на зеленчуците са ангажирани две жени. Предприемачът продължава да разширява базата си, която скоро ще е 10 декара градина и 2 декара оранжерия.

Домати срещу билки

В движението “Спри и набери” вече са се включили и билкари. Те също правят градини за биопродукция, в които клиентите сами могат да си наберат стоката. “Ние, билкарите, сме малко, а тези, които искат да разпространяват нашите храни, са твърде много.

Затова решихме да учредим общ съюз. Като първа стъпка стартира движението “Спри и набери”, каза председателят на Съюза на билкарите, производителите и потребителите на живи храни Емил Елмазов.

Той добави, че се прави и карта, на която да бъде отбелязано къде има производители на чисти храни и билки. Тя ще се използва и от членовете на съюза, за да могат да разменят продукцията с колегите си.

“Целта е всеки да нахрани другия със собствените си продукти - зеленчуци срещу месо от домашни животни, билкови смеси срещу мляко, готова продукция срещу семена и т.н.”, обясни билкарят.

Съвременен еснаф

Елмазов сравнява съвременната задруга на производителите с някогашния еснаф на занаятчиите. “Така се избягват таксите, които налага държавата за разрешителни, както и разходите за наеми на помещения, транспорт, сертификати за качество”, каза Елмазов.

Допълва, че цялата инициатива е насочена срещу “рухналото доверие в храната”. То можело да се възстанови с възраждането на стария начин на производство на плодове и зеленчуци, при който се използват природни методи, а не изкуствени торове или пестициди.

Малки срещу големи

Известният лечител е създател на първото у нас предприятие за живи храни “Билкария”. Елмазов е убеден, че е настъпило времето, в което билките навлизат в храненето на масовите потребители.

“На българина не му отива да яде 20-годишни замразени меса от Скандинавия, нито ястия от семена хибриди, след като е дал градинарството на Европа. Жертва сме на икономическите гиганти, които за по-дълга трайност отравят продуктите. Инжектират портокалите с препарати, за да са оранжеви”, разказа наблюденията си Елмазов.

Заради тази конкуренция дребните производители нямали шанс. “Те фалират, защото продукцията им не съдържа консерванти и е по-скъпа заради доброто качество. Появяват се солидни територии пустеещи земи, огромни халета с некачествени храни, армия от безработни”, смята Елмазов.

Лимецът и като лекарство

В последните години житната култура лимец се превърна в нещо като мода и сред потребителите, и сред производителите и търговците. Но всъщност, за тази храна важи правилото, че всичко ново е добре забравено старо.

А лимецът е древен. Това е първото пшенично растение по българските земи. Постепенно обаче преди век отглеждането му престава. Но лимецът не изчезва.

Емил Елмазов е един от хората, които са възродили отглеждането му у нас. Растението е “върнато” от диви находища в Родопите. “Когато започнахме да го възраждаме преди 7 г., разчитахме на една шепа семена. Сега вече имаме 20 - 30 декара от него.

Това е пшеницата, която защитава децата от глутеновите алергии, защото не съдържа това вещество. Основното качество на растението е, че запазва устойчивостта на човешкия организъм. 17 000 г. е просъществувало, независимо от човека, без някой да го отглежда. Лимецът носи сложното качество да бъде едновременно и храна, и лекарство”, каза Елмазов.

Всъщност лимецът е сред традиционните култури, които през годините са изместени от други сортове с по-високи добиви и за това са предпочитани от земеделците. Слабата им страна обаче е, че са по-уязвими от вредители и климатични промени за разлика от традиционните култури, които са по-приспособими.

Освен всичко лимецът съдържа и полезни вещества. Според Елмазов, когато семената покълват, съдържанието на магнезий в тях нараства 7 пъти, а това на цинк - 12 пъти. Затова той съветва вместо да се приемат тези вещества на хапчета, да се яде лимец.

“Освен това сокът от пониците (зелен стрък от раснал 14 дни лимец) е изключителен антисептик. Редовният му прием води до тотално обновяване на организма. Извлекът е бич срещу пародонтозата”, каза Елмазов. Той защитава лечебните свойства на лимеца с цитат от Библията: “И понеже нямаха трева да ядат, зъбите им изпопадаха и вярата им се строши”.

Според Елмазов една от причините за изчезването на лимеца, а и на други традиционни за България култури, е обезлюдяването на селата. Големите земеделски производители използват семена, които се садят по цял свят и така милиони хора по света са принудени да поглъщат унифицирана храна.