Тениски по 20 ст., шорти по 15, сутиени по 10 ст., хавлиени кърпи по 15, платове по 10 ст. за метър. Няма такива цени!, би възкликнал всеки, който пазарува по българските магазини. Напротив, има, това са цените в митническите декларации, на които стоките влизат у нас.

И после правят 10 000% скок, който плащаме от собствените си джобове. Вестник "Стандарт" тръгна по следите на далаверата. В ролята на търговец под прикритие влезе журналистът Димитър Илиев.

"Ако не искаш фактура, е по-добре. Така улесняваш всички. Ако ги вземеш с документ, цената е 4.80 лв. на сутиен, ако е без - давам ги с 30% отстъпка - на 4 лв. Вземеш ли над 50 бройки, отиват на 3.50 лв."

Китайката, която съседите по магазин в "Илиянци база 1" знаят като Ли Уан, каканиже на развален български. Трудно мога да вляза в логиката й, макар да се представям за търговец от пазара в "Люлин", който от 10 години върти магазин за дамско бельо. Нейните цени на дребно са 6 и 8 лв. на сутиен. Ако си без фактура - с 30% по-евтино.

Искам по-ниски цени. Ли Уан ме съветва да пазарувам на денкове в база 2. "Там са големите търговци, ние сме по-долно ниво. Шони е бигбосът. Той има двама подчинени - Илиян и Стефан. Те внасят китайските стоки на "Илиянци" от Солун, ние купуваме през 2 лв. от тях", казва Ли Уан, преди мъжки глас да я извика навътре в склада.

Шони, Илиян и Стефан са добри познати на полицията. Известни са като хората на Мето Илиенски от бившата групировка ВИС и от години държат търговията на пазара. А там има изграден омагьосан кръг, който пази далаверите от чужди погледи.

Ако питам търговци с магазини на база 2, ще кажат, че китайските складове са на първа база. Във втора били само виетнамци и българи, които продават турска стока. В база 3 повечето били араби и българи.

Пазаруват цели денкове

Истината е малко по-различна, твърдят икономически полицаи. Големите складове са точно във втора база. Тук директно идват тировете от Солун с китайско карго, по 2-3 на ден. Всичко се разтоварва, а китайци, араби и българи пазаруват направо денковете.

"Дават фактури, но на тях пише "денк с дрехи". Така не можеш да хванеш какво има вътре. Примерно: голям денк - 5000 лв., по-малък - 3000 лв. Можеш за загубиш, можеш и да спечелиш", твърдят търговците.

"При вноса прилагаш подробен опис със стоките - просто превеждаш товарителницата на китайския изпращач. Общо взето и там е едно към гьотере - винаги има разлика в бройката. Затова на митницата тирът се вкарва с обща обмитяема стойност. Обикновено дрехите от Китай минават на цена 30 000-40 000 лв.", разказват експерти.

Плащат митата в Констанца и Солун

Обмитените китайски стоки обаче са едва около 10% от общия брой тирове с карго Made in China, твърдят митничари. Останалите 90 на сто влизат през пристанищата в Солун и Констанца. Те се обмитяват в Гърция и Румъния, а след това поемат през граничните пунктове Кулата и Йовково като вътрешнообщностни доставки.

"Това е прословутата тарифа 42 - ние само стоим и гледаме", разказват митнически служители. Преди година и половина-две имало заповед да се пломбират всички тирове с тарифа 42, за да е ясно какво пристига в България и да се намали възможността за чиста контрабанда.

"Скоро стана ясно, че това не решава проблема и се отказаха, защото не е възможно да се прави дори и 50% физически контрол на стоките", казват митничари.

"Факт е, че сутиени влизат и се обмитяват по 6-10 стотинки на бройка, най-много 20 ст. Същото е и с блузи, бельо и др. След това цената им на "Илиянци" скача до 6 лв. Ако го вкараш на 10 ст., при продажба на следващия по веригата вносителят си връща от държавата едва 2 ст. ДДС", разказват митничари.

Заради продажбите без фактури държавата не може да прибере дори 20% от данъците. За разликата от 6 ст. до 6 лв. в хазната трябва да влязат 1.20 лв. ДДС плюс 59 ст. данък печалба. При 1 млн. сутиена, това прави 1.79 млн. лв.

"Така не се пълни хазната, китайските стоки са едва 3-5 на сто от общия обем внос. Проблемът е да се събират акцизите от цигари, горива - останалото е дъвка за народа", смятат експерти.