Струва ли си борбата за тока?
Да се хванеш като удавник за сламка! Приведено към родната действителност изразът може да звучи така „Управляващите (в ролята на удавника) са се хванали за тока (сламката)”.
Явно това, че цените на тока успяха да изкарат хората на протести за пръв път от дълго време, навежда настоящите управляващи на мисълта, че могат да ги приберат по домовете им, като им „решат проблема с тока“.
В случая като решение се сочи „изключителното постижение“ на кабинета с намаляване със средно около 5% в цената на тока от началото на август.
Какво означава реално това понижение за потребителите?
При средни сметки за ток от около 50 лева през зимните месеци на миналата година според статистически данни на едно от ЕРП-тата, (когато сметките традиционно са най-високи и към които месеци бе насочено хорското недоволство) понижение от 5% (което не е сигурно, че ще издържи до зимата) се превежда като 2.5 лева спестявания на месец за домакинство.
България и без това е страната в ЕС с най-ниска цена на тока. При ниво от 8.41 евроцента за kWh, цената на електроенергията у нас е с близо 52% по-ниска от средната за ЕС.
* данни energy.eu
За сравнение в Естония и Румъния, където токът е най-близък до цената му у нас за домакинствата, цената му е при нива от 10.6 и 10.7 евроцента, или с над 20% по-висока.
Ако се вгледаме в структурата на разходите на домакинствата ще видим, че разходите им за горива (бензин и дизел) са значително по-високи като абсолютна стойност в сравнение със средномесечните им сметки за ток.
Разходите за бензин заемат около 2.4% от общите годишни разходи на българите, което сочи, че те са едно значително перо. Този процент ни поставя на 14-то място в света по подобен размер.
България се намира на изключително неприемливото 7-мо място по цена на литър бензин, съотнесен с дневния доход (8.25%), като сме в една група със страни като Турция (отличаваща се с най-високи цени на бензина), Индонезия и Нигерия.
Така че много по-резонни биха били усилията на правителството по направление на търсене на резерви за намаляване на цените на горивата. Такива определено има в „значителния“ маржин на петролния сектор.
Неведнъж се изразяваха и опасения за картелиране на пазара и монопол от страна на единствената рафинерия в страната.
Вместо да полага толкова усилия и да притиска енергоразпределителните дружества, за да се пестят по 2.5 лева за крайните потребители, може би правителството би постигнало много по-голям ефект, следейки и контролирайки в по-голяма степен пазара на горива.
Нека да припомним, че в средата на миналия месец, бензинът бе по-евтин от този у нас в цели осем европейски страни (което само по себе си е абсурдна ситуация). С поскъпването на петролът на международните пазари ситуацията се нормализира в известна степен, като към днешна дата само бензинът в Естония е по-евтин от този у нас.
За съжаление управляващите явно не разбират, че проблемите и исканията на протестиращите вече са далеч отвъд „цените на тока“. Всъщност проблемът на първоначалните протести може би до някъде бе в лошо формулирани искания и лозунги.
Причината за това хората да излязат навън за пръв път по-скоро трябваше да се търси в ниските нива на доходите на хората, а не във високите цени на тока.