Pioneer Investments е сред водещите световни компании за управление на активи в света. Profit.bg разговаря с директора на компанията за България Явор Ачев:

Фондовете на Pioneer се предлагат в България вече от 10 години като пионери в областта. Бихте ли споделили какви са наблюденията ви върху родния пазар и върху психологията на българския инвеститор?

Да, наистина, ние присъстваме на пазара от началото на 2003 г., като до 2007 г. бяхме свидетели на бурно развитие на бизнеса ни. Това се дължеше на два основни фактора. От една страна, доброто представяне на финансовите пазари, особено на тези в акции. От друга страна, през този период икономиката на България отбеляза силен ръст, инвеститорите виждаха как доходите им се увеличават, как бизнесът им се развива и т.н.

Комбинацията от тези два фактора доведе до ръст на инвестициите във взаимни фондове и по-специално във фондовете в акции. С настъпването на кризата най-вече се промени отношението на инвеститорите към риска. Те станаха много по-консервативни.

Не е тайна, че хората предпочитат депозитите като форма на спестявания и гледат с известно недоверие към останалите инвестиционните схеми. Какво бихте казали, за да ги убедите да погледнат към вас?

Основното, което бих им казал, е, че депозитите не пренасят успешно стойността на парите във времето. За по-дълги хоризонти от няколко години инфлацията по принцип е над лихвите по депозити. Спомнете си колко бе годишната инфлация до 2007 г. и какви бяха лихвите по депозити тогава (доста под инфлацията).

Сегашният период, през който минаваме, е една аномалия. По време на безпрецедентната финансова криза централните банки по света свалиха лихвените проценти, за да подкрепят икономиките. На банките от Еврозоната бе даден допълнителен достъп до финансиране от страна на Европейската централна банка.

Българските банки в този период, от своя страна, разчитаха предимно на вътрешен ресурс, което доведе до битка за депозити, я оттам и до повишаване на лихвените равнища. При всички положения, ние не искаме да се конкурираме с банковите депозити.

Ако клиентите искат да бъдат винаги сигурни за главницата си, не са склонни дори за кратки периоди инвестираната сума да намалява, тогава те трябва да инвестират единствено в банкови депозити с риск покупателната способност на парите им да намалява с времето.

Какви е годишната доходност на най-добрите ви фондове и как стои тя, сравнена с инфлацията за един по-дълъг период от време?

Най-добре през последните години се представят фондовете ни в облигации. Например за последните пет години Фонд Европейски Високодоходен е реализирал 13.27% доходност на година, а Фонд Стратегически Европейски Облигации е реализирал 10.7% на година.

Това е значително над инфлацията в България. Дори някои от фондовете ни в акции, като Американски Ръстов Фундаментален, е реализирал 16.7% на година за последните три години.

Как очаквате да расте пазарът на колективните инвестиционни схеми в следващите пет години и какво очаквате да е покритието на този род продукти?

Определено очакваме ръст на пазара на колективните инвестиционни схеми. В момента, поради намаляващите лихвени равнища в Европа, сме свидетели на бум на взаимните фондове в Централна и Източна Европа, като очакванията са ни да сме свидетели на този процес и у нас с постепенното приближаване на лихвените равнища в страната към тези в Европа.

Какво бихте препоръчали на родните спестители в условията на понижаващи се през последната година лихви по депозитите и какви нови продукти планирате да представите на пазара?

Бихме препоръчали на спестителите да разнообразят/диверсифицират максимално своите спестявания (в банкови депозити, различни застраховки, взаимни и пенсионни фондове и други). Това е доказано най-добрият начин за запазване стойността на парите.

От наша страна предвиждаме да въведем някои нови фондове със защита на първоначално инвестирания капитал, както и да разнообразим предлаганите схеми за редовно инвестиране (спестовни планове). Заедно с нашите партньори от УниКредит Булбанк вече въведохме 10-годишни спестовни планове по-рано през годината.