Депутатите актуализираха бюджета за годината и приеха емитирането на нов външен дълг от 1 млрд. лв. Това стана възможно след одобрението на второ четене на промените в закона за бюджета на страната. Гласуваха 201 народни представители, от които 107 – „за”, 87 – „против”, 7 – „въздържал се”.

Промените предвиждат правителството да поеме външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, в размер общо до 1 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условия за последваща ратификация.

Станислав Иванов от ГЕРБ коментира, че управляващото мнозинство по всякакъв начин се опитва да замаже истината за заема от 1 млрд. лв., предаде bTV

От май до сега

За актуализацията на закона за държавните пари се заговори в края на май, когато финансовият министър Петър Чобанов обяви, че смята да търси пропуските във виждането на бившия финансист номер 1 Симеон Дянков. От тогава до минаването на второ четене на законопроекта ревизията беше подложена на много критики, но получи и не малко подкрепа. Основните доводи подкрепящи промените бяха, че стабилността на страната няма да се повлияе от нов дълг, но от друга страната така се прави лош прецедент. Друга лансирана теза беше, че е нормално ново правителство да обнови бюджета на предходното. Такава позиция зае днес и председателя на БСК Божидар Данев.

Актуализацията на бюджета стана и повод народните представители от ГЕРБ да се върнат в пленарната зала, след като обявиха бойкот на заседанията до обсъжданията на новия Изборен кодекс.

Разгорещените обществени дебати за нуждата от емитирането на нов дълг доведоха и до засилване на антиправителствените протести и обсада на Народното събрание в деня, когато ревизията се обсъждаше от трите парламентарни комисии.

Какво гарантираха 240-те?

Според закона дефицитът се увеличава с около 500 млн. лева и ще бъде емитиран 1 млрд. лева външен дълг.Дългът ще е отиде за погасяване на заема, взет през февруари тази година, а останалата част от парите ще бъде оставена във фискалния резерв за следващата година. Не са заложени повишаване на минималната работна заплата, нито пари за коледни добавки на пенсионерите. Плановете са по-големите разходи да се насочат към социални мерки, както и за разплащане с бизнеса.

Бюджетът беше ревизиран, защото има риск за неизпълнение на приходите с около 1 млрд. лв., а разходите също не са планирани според настоящата ситуация, заяви преди внасянето на законопроекта министър Чобанов.

Какво следва?

След депутатското одобрение следва реакцията на държавния глава Росен Плевнелиев. Преди дни той обяви пред bTV, че има готовност да наложи вето, но искаше да изчака дебатите и да се запознае с позициите на всички парламентарни групи.