Прогнозите за ниски изкупни цени на зърното се оправдаха. В момента пазарът е замрял, малкото сделки, които се сключват, са на нива от 280 до 310 лв. за тон, съобщи за "24 часа" зам.-шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.

При това горната граница е по-скоро изключение и само за жито със суперхлебопекарни качества. Така за година поевтиняването на пшеницата е с около 30%. През миналата година изкупуването започна от около 400 лв. за тон.

Въпреки че почти цялата реколта от пшеница вече е по хамбарите, фермерите нямат поводи за радост. Като количество житото е добре, очакват се над 4.2 млн. тона. За първи път тази година обаче земеделското министерство все още не е излязло дори и с предварителни данни за реколтата.

Никой не може да прогнозира и как ще продължи движението на цените на пшеницата, няма гаранция, че е стигнато дъното, коментира Христов. В този дух били и прогнози на световни експерти, публикувани в германски специализирани издания.

До 1 месец на световния пазар щяло да излезе житото, предлагано от Русия. Там реколтата тази година била много голяма и се очаква за експорт да има милиони тонове. Това е възможно да натисне още цените на пшеницата надолу, опасяват се зърнопроизводителите.

Вътрешният пазар в България също бил замрял. Хлебозаводите стояли на "къси позиции", купували само малки количества, които са им необходими за текущата работа. "При тренд за падане на цените никой не купува, всеки чака да види докъде ще стигнат", обясняват борсовите специалисти.

По данни на Софийската стокова борса житото у нас е поевтиняло с 28% от началото на годината. Всъщност логично тенденцията за спад на житото е световна, поевтиняването за половин година в Унгария е с 32%, във Франция е с 22%, в Украйна - с 20%, в Германия - с 19 на сто, а в САЩ - с 10 процента.

Причината е, че тази година световното производство на пшеница ще бъде рекордно и ще стигне 700 млн. тона.

И при останалите зърнени култури положението не е по-розово. За царевицата се очаква нова историческа реколта от общо 962.6 млн. т по света, което е с цели 106 млн. повече от миналата година. Това неминуемо ще свали цените и у нас.

Например фермерските цени на царевицата в САЩ, която е най-големият производител и износител, са паднали от 25 до 40 на сто, като се очаква поевтиняването да продължи. В България цената на царевицата досега е намаляла с над 10% - от 400 лв. за тон през януари на 360 лв. сега.

Поевтиняване е отчетено и на останалите основни земеделски култури. При рапицата спадът у нас е с 8% спрямо януари, а при слънчогледа - с 16 на сто. България е един от най-големите производители и износители на слънчоглед в Европа.

Влияние за сриващите се цени на земеделските култури по света оказват и хедж фондовете, които при спад в цените разпродават масирано, за да минимизират загубите, което допълнително натискало пазара надолу.

Заради спада на цените се очакват и по-ниски ренти, както и да намалее търсенето на земеделска земя. В последните години именно арендаторите бяха сред най-активните купувачи.

Поевтиняването на нивите вече е факт в някои региони. Само за месец цените на земеделските земи в Старозагорско са паднали със 100-150 лв. на декар, съобщи Радослав Христов.

Според него изкуственото завишаване на стойността на нивите вече е към своя край. Нормално е това, което се случва, по-предвидливите се освобождават от закупените земеделски земи, защото разбират, че те няма как повече да им носят голяма доходност, коментира Радослав Христов. Самият той, ако не обработвал земите си, би ги продал в момента.

Не съм ясновидец как всичко това ще се отрази на ренти и цени на земята, но със сигурност търсенето на ниви ще бъде по-малко, смята зам.-шефът на най-голямата браншова организация у нас.

Много по-изгодно излизало на фермерите да наемат земи, отколкото да инвестират средства и да ги купуват. Затова и тази година за първи път от 2008 г. насам предлагането на земеделски земи надхвърляло търсенето им.

Падането на рентата тази година е заради факта, че много от договорите включват и натурална рента. Тя се изчислявала в пари според пазарната цена на житото. Затова при 30% поевтиняване на пшеницата спрямо миналата година в тези граници било логично да е понижението и при рентите.

Не е възможно обаче да се правят дългосрочни прогнози за земеделието, по-скоро с по-голям успех може да се прогнозира курсът на долара, смята Радослав Христов. Според него положителното в очертаващата се тежка година за фермерите е, че това ще "отсее плявата от зърното".

Заради добрите цени и реколти в предишните години в бранша влезли всякакви хора със свободни капитали. Сега се очаква да останат само професионалистите.