Има една основна разлика между “източния” и “западния” тип купувачи на имоти. Докато първият е склонен да каже: “Независимо колко ще ми струва това, ще го купя, защото ми харесва”, реакцията на втория по-скоро би била: “Независимо колко ми харесва, няма да го купя, защото сметката ми не излиза”.

Начинът, по който купувачите се отнасят към сделката, ги поставя винаги в едната или в другата група, показва опитът на българските имотни агенции. Докато за едната е важна обкръжаващата имота среда, за другата основното е дали това, което са купили, е изгодно, може ли да носи доход и евентуално впоследствие да се продаде на сметка.

Двете националности, които са най-добре представени в България като купувачи на имоти - руснаците и британците, са и най-типичните представители на тези две групи. Макар че тяхната инвазия е по различно време - пикът на британската беше до 2008 г., а руската се случва в момента пред очите ни, е натрупан достатъчно опит за сравнение.

Защо британците се оттеглят

Въпреки че бяха водени от трезвия разум, в момента британците предимно продават имотите си в България и мнозина от тях определено го правят на загуба, пише вестник "Труд". Причината действителността да се размине с очакванията им е в тяхното отношение към света.

“Те са чели анализи, в които им се казваше, че ако инвестират в имот в България, ще печелят 30%, че наемите у нас носят доходност от 15%. В тяхната координатна система, ако медия или консултант им кажат подобно нещо, то не се подлага на съмнение.

Откъде да знаят, че в България анализаторите обичат да представят изключенията за тенденции и често приказват само за да се покажат по телевизията”, коментира пред “Труд” председателят на Националното сдружение “Недвижими имоти” Иван Велков.

Британски агенции обаче също твърдяха, че в България цените на имотите са обречени на едва ли не вечно поскъпване и така също допринесоха за инвазията. В случая те също се предовериха на цифрите, без да си дават сметка, че на тукашния пазар на имоти десетилетия наред е имало дефицити и затова не всичко е така, както изглежда на пръв поглед.

Другата характерна особеност на преобладаващия брой британски купувачи на български имоти е, че става въпрос преди всичко за хора, които за първи път през живота си предприемат тази крачка. Те не са били особено добре осведомени не само за България, но и по принцип за икономическите реалности.

Голяма част от тях са представители на средната класа, нерядко - пенсионирани миньори, хора с тежки професии. Както повечето британци, те цял живот са мечтали да живеят в топла страна.

Според някои основната вина за подвеждането на британските купувачи, всъщност, носят самите посредници от острова. Често мълвата, че в България може да се направи добра сделка, се е предавала от уста на уста, най-вече от ирландец на ирландец, от шотландец на шотландец и т.н. Просто доверието в сънародника при тях винаги е по-голямо и когато има прецедент с наистина успешна сделка, това влияе на много хора.

Око да види

Руснаците също идват да купуват имот в България, доведени предимно от приятел, колега или роднина. Но основната разлика с британците е, че почти без изключение руснаците идват на място да видят какво купуват. И при този оглед не се задоволяват със самия имот, а и с това, което е около него.

Купувачът на имоти, за разлика от инвеститора, не забелязва коя партия е на власт, нито следи местната политика. Той среща хора по улиците и му прави впечатление, че българинът демонстрира към чужденеца любезно любопитство, което той оценява много добре.

В плюс на руския купувач тук той не чувства езикова бариера. За такъв купувач е особено важно визуално да може да си представи имота, който купува. Да си отговори на въпроса би ли се разхождал по тази или онази улица, каква точно гледка се открива от прозорците му, би ли влязъл в онзи ресторант. И когато установи, че се отнасят към него нормално, придобива желание да живее тук.

Брокери споделят, че при сделките руснаците много често казват с какъв бюджет разполагат и търсят най-доброто за парите, които са приготвили. За разлика от сънародниците ни, които действат повече на принципа “Ти ми покажи, пък ще видим”.

Това прави купувачите от Русия и другите страни от ОНД много привлекателни клиенти. Още повече, че почти никога не купуват имот с инвестиционна цел, поради което не изчисляват цената в квадратни метри. Най-общо казано, те оценяват отношението към тях.

“Руснаците винаги са изпитвали желание да живеят другаде и сега, когато могат да си го позволят, го правят. Често срещано при тях е главата на семейството да си остава в Русия да работи, а да праща тук родителите и децата си през ваканциите”, казва Велков. Затова, според него, при сделките с руснаци пазарната логика не играе голяма роля.

Другото немаловажно обстоятелство е, че руските курорти на Черно море изобщо не могат да се сравняват с българските. Сочи, например, има 50-километрово крайбрежие и всичко извън него е като пустиня.

И не на последно място - екологията в Русия не е най-голямата слабост на обществото. Ако купувачът е жител на голям руски индустриален град, няма как да не хареса България. Най-често той си казва, че може и да се мъчи там, но поне децата му ще живеят в съвсем друга обстановка.

Най-скъпите вили у нас

Жилища - само за близки

По принцип при “източния” тип купувачи имотните сделки се правят с близки, роднини, колеги, бизнес партньори и често са само част от други отношения. По Черноморието вече има доста жилищни сгради, издигнати от руски инвеститори, които продават апартаменти само на сънародници.

Същият подход има и при израелците. Макар че не е много известно в публичното пространство, в София и Варна има няколко нови жилищни кооперации, построени от израелски граждани.

В Израел много често се събират няколко близки роднини и семейства, всеки дава някаква сума и така започват много начинания. Самата държава от много години стимулира гражданите си да купуват земя в чужбина и да притежава терен другаде за израелеца е мечта.

В момента апартаменти в тези блокове се продават, но информацията за това рядко стига до пазара, защото израелците предпочитат да продават само на свои сънародници. Самите купувачи нямат намерение да живеят тук, но ползват жилищата за ваканциите си.

Отвъд Европа не ни забелязват

Извън руснаците и британците, които са най-големите чужди групи купувачи на имоти, у нас няма изявени други национални диаспори. Китайската, например, е твърде малка за мащабите на огромната им държава, а американските собственици на имоти у нас са по-скоро изключения. А и в двата случая става дума за изключително мобилни нации.

Според експерти разстоянията са причина, но далеч не единствената тези народи да не ни забелязват. Ясно е, че американецът може да си купи прекрасен ваканционен имот на Карибите или в Латинска Америка. Но дори в рамките на Европа, българският имотен пазар се състезава за вниманието им с много други дестинации, а за разлика от тях ние нямаме особено големи предимства.

В съседна Гърция например, която е с нашите мащаби, има значително американско присъствие. Имоти там купуват дори знаменитости. Освен с много по-голямата популярност на южната ни съседка като морска дестинация, експерти си обясняват това и с гръцката диаспора в САЩ.

При китайците липсата на интерес към имотите е паралелна на липсата им на интерес към правенето на бизнес в България - пазарът ни е твърде малък за техните интереси.

Друга нация, която противно на очакванията не се изявява на имотния ни пазар, са гърците. Макар че в известен период от време е имало интерес от тях към Сандански, Банско и Благоевград, купуването на имоти от южните ни съседи е по-скоро изключение.

На първо място гърците гледат на България предимно като на място за правене на бизнес. Малцината от тях, които притежават имоти в Сандански, например, са предприемачи, и то предимно от северните гръцки провинции. Повечето гърци може да пратят децата си да учат тук или да правят бизнес, но не им минава мисълта да се заселят за постоянно, обясняват психологията им брокери.

Затова и в момента повече българи притежават имоти в южната ни съседка, отколкото обратното. Тенденцията се засили особено след 2010 г., когато Гърция изпадна в остра финансова криза и цените на имотите там се сринаха.