Правителството, бизнесът и синдикатите обсъждат промени в данъчното законодателство, насочени към намаляване на административната тежест за бизнеса, стимулиране на инвестиционната активност и повишаване на бюджетните приходи. Част от промените са свързани с единната сметка за данъци и осигурителни вноски.

От финансовото министерство предлагат самоосигуряващите се лица да имат право да избират дали да платят данъчно, или осигурително задължение, както и въвеждане на облекчен режим за разсрочване на данъчните и осигурителни задължения, съобщи Дарик. Друга група промени засягат въвеждане на преференции за земеделските производители, чрез ваучери за гориво, финансирани от европейските фондове, обясни заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. По думите й ваучерите ще могат да се използват от догодина.

От тази помощ ще могат да се възползват около 75 000 земеделски производители, като тя се предоставя както за обработване на земеделски земи, така и за използване ливади и отглеждане на животни. Разходните норми за гориво за всеки вид дейност се определят по методика от ДФ „Земеделие". Ваучерите ще се отпечатват и раздават на земеделските производители от фонда, като предварително ще бъдат подадени декларации за количеството гориво, което всеки земеделски производител ще изразходва през следващата година. Първоначално ще бъде по прогнозно количество и след това на база на действително изразходваното. Предприети са съответните мерки, за да може да бъде защитен фискът и да не се изразходват повече от предвидените 70 млн. лв. по схемата за държавна помощ, увери Петкова.

Тя представи и промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, насочени към стимулиране на работодателите в селищата с висока безработица. Стопроцентовото преотстъпване на корпоративния данък за предприятия с производствена дейност ще се използва от работодателите, които отговарят на следното допълнително условие - да наемат определен брой персонал от местното население. Предлага се също разширяване на броя общини, които могат да използват преференцията, като условието е средната безработица да надвишава с 25 процента средното за страната ниво.

Очаква се на днешното заседание да бъде повдигнат и въпросът с увеличението на минималната работна заплата. Вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков заяви, че позицията на финансовото министерство за договарянето й между бизнеса и синдикатите е прехвърляне на топката. По думите му вдигането на минималната работна заплата може да стане единствено с категоричната воля на правителството, без да се съобразява с това, че част от работодателите няма да са съгласни. Бюджетът дори ще е на плюс от тази мярка, пресметна той. В някаква степен са засегнати работодателите и от там идва основното опониране, каза синдикалистът.

Според Ненков увеличението би се случило по-скоро от началото на следващата година, отколкото от 1-ви октомври.