За периода от 2014-а до 2020-а година България ще получи общо 7.128 млрд. евро от структурните фондове на ЕС. Ако разделим парите, се получава така, че на всеки български гражданин ще се паднат по около 970 евро. За същия период на всеки румънец се полагат по 1016 евро, на всеки жител на Полша – по 1880 евро, на всеки унгарец – по 2055 евро, съобщава БНР.

Проверка на "Хоризонт" показва категорично, че макар и доказано най-бедната в Евросъюза, България получава най-малко на глава от населението от всички страни от Централна и Източна Европа.

Дори за новоприсъединилата се Хърватия са предвидени два пъти повече пари – по 1870 евро, а Естония ще получи по над 2600 евро на човек. Европейската кохезионна политика, или политика на сближаване, има за цел постепенно да изравни жизнения стандарт в отделните страни – тя обаче отпуска пари не според населението, а за конкретни проекти и в зависимост от икономическия растеж на отделните държави.

Утре еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан пристига у нас за срещи с президента, премиера и вицепремиера, отговарящ за еврофондовете.

В интервю за БНР еврокомисарят отрече да има спешен или специален повод за визитата му: „Не, това е повече или по-малко рутинно посещение, защото се намираме по средата на преговорите за следващия програмен период, трябва също така да направим анализ на усвоените средства от сегашния. Така че – това е обичайният начин да обсъдим тези въпроси с колегите в България, които ме посещават доста често, и е въпрос на учтивост и аз да ида при тях“, каза Хан.

По отношение на предупредителното му писмо до българските власти за усвояването на европейските средства, Хан обясни: „По отношение на това как се представят управляващите и одитните органи, ние не можем да се оплачем. България, заедно със скандинавските страни, е сред малкото, в които не сме имали прекъсване или спиране на плащания през последните три години. Това е един период, в който нещата във вашата страна се развиха много добре. Моята загриженост беше свързана по-скоро с усвояването на парите от сегашната финансова рамка, и с програмите за следващата“.

Във връзка с бюджетната рамка, той заяви:

„Трябва да призная, че предишното правителство беше започнало да наваксва и да създава структури, които са способни да усвояват добре средствата. Ако погледнем данните – от 2009-а година насам имаше годишно усвояване от около 7 процента, това продължава и е първа стъпка в правилна посока. Сега обаче е нужно допълнително да се подобри капацитетът за използване на европейските средства, за да не се загубят много пари. В момента България е усвоила 35 на сто от средствата, това не е най-лошият резултат сред страните-членки, но трябва да видим как да предотвратим загуби – в това има известен елемент на спешност.

По наши оценки, крайните бенефициенти, особено в обществения сектор, понякога са изправени пред управленски дефицит и неяснота кой за какво отговаря. Водният сектор е един от примерите как общините, които носят отговорността, срещат трудности и организационни проблеми. В повечето сфери управлението на ниво министерства е добро, но част от разговорите ми в София ще бъдат посветени на това как да се подобри още капацитетът за съдействие на крайните получатели на средствата“.

По отношение на следващия програмен период – от 2014-а до 2020-а година, еврокомисарят каза: „Това е една доста сложна формула, но накратко – има регулация, която е свързана с равнището на брутния вътрешен продукт. Има и таван, според който никоя страна не може да получи от структурните фондове повече от 2.35 на сто от размера на годишния си брутен вътрешен продукт. Това е в основата на изчисленията каква сума ще бъде отпусната на всяка отделна държава. А таванът е въведен, за да се избегне прегряване на една или друга национална икономика, която е получила твърде много средства от еврофондовете – защото тогава ефектът от тях може да се окаже негативен. Такъв таван има и в настоящия програмен период. Така или иначе обаче средствата за България в следващия период ще се увеличат с 3 процента, което е добре - на фона на общото намаляване на парите за структурни фондове с 8 на сто“.

Хан обясни, че вече няма никаква възможност България да предоговори отпуснатите й суми и да получи повече пари.

Еврокомисарят обясни и промените, които България трябва да бъде готова да направи, за да може да се възползва максимално от наличните средства:

„Важно е да се разбере, че в следващия програмен период за първи път ще имаме така наречените "предварителни условия", които трябва да се изпълнят за отпускане на пари – това означава, че всяка страна ще трябва да има подробна стратегия за отделните области. Например, ако говорим за транспорт – въпросът вече не е кой път, жп линия или пристанище бихме искали да построим, а как те се вписват в общата транспортна мрежа и какъв ще е ефектът от тях.

Накратко – проектите ще трябва да са част от цялостна стратегия, а не да ни бъдат предлагани сами по себе си, извън общата картина.

Ще трябва да е ясно какъв ще е положителният им ефект за България – и това е и друг ключов момент в предстоящите ми разговори в София. Посланието ми ще е, че очакваме стабилна стратегическа концепция“.

По отношение на пътната инфраструктура, еврокомисарят каза: „Определено беше необходимо да се строят магистрали и мрежата още не е довършена. България ще получи пари и от кохезионния фонд - за трансевропейските мрежи и за инвестиции в сектор "Околна среда". Но – ще подчертая – говорим за европейски мрежи, а не за второкласни, локални пътища или поддръжка и ремонт на пътни участъци. Те са работа на правителствата и местните власти, а европейските пари ще се използват за пътища, които ще свържат България със съседните й страни и с останалата част от Европейския съюз“.

По време на служебното правителство България беше сред първите страни, които ни изпратиха проект как смятат да изразходват средствата. Ние направихме своите коментари и предложения, в момента сме в процес на обсъждане и този процес върви добре. Най-важното е сега да се съсредоточите върху това как да използвате наличните пари така, че да се подобри икономическата ситуация, а оттам – и благосъстоянието на хората в България. Защото в крайна сметка това е най-важното – хората в България да живеят по-добре и да са по-щастливи – това е целта на Европейския съюз, това трябва да е и целта на всеки отговорен български политик“.