Икономистите се надпреварват да оценяват щетите върху възстановяването на американската икономика причинени от затварянето на правителствени офиси и приближаването до неплатежоспособност на страната.

Голямата картина обаче показва политическа криза около американската фискална политика, която вече нанесе огромни щети на страната през последните три години. Тя причини и нарастващо обезсърчение сред политиците в целия свят. Това стана видно и от годишните заседания през миналата седмица на МВФ и СБ, където САЩ бяха предупредени за последиците върху световната икономика ако не увеличат тавана на дълга.

В доклад публикуван в понеделник, научно-изследователската група „Макроекономикс Адвайзърс” открива, че политическите битки в Америка са довели до загуба на повече от 2 милиона работни места и са забавили годишния икономически растеж с 1% от БВП след 2010 година, съобщава БНР. Ръководеният от защитаващата двупартийно споразумение целящо свиването на дългосрочните дефицити фондация Питър Петерсън доклад съобщава, че политическото разногласие е принудило САЩ да търси през последните години по-големи орязвания на харчовете в краткосрочен план отколкото се е налагало, в това число автоматично задействаните намаления на разходите, които започнаха през март.

В допълнение, повишаването на несигурността около фискалната политика по време на ключови битки в Капитолия през последните няколко години навреди на цените на акциите и повиши спредовете по корпоративните облигации. Защитаващото партийни интереси правителство не успя да обърне по един разумен начин внимание на дългосрочните фискални предизвикателства и вместо това окуражи политика с краткосрочна визия, арбитражна и задвижвана от календарни призиви. Това е мнението на Джоел Пракен, който е един от създателите и висш изпълнителен директор в „Макроекономик Адвайзърс”. Според него е прекалено рано да се оцени влиянието на последната битка във Вашингтон, но причини за загриженост има. Несигурността около споразумението за дълга е била още преди това на високи нива и може и още да се увеличи ако не се намери решение скоро.

Според оценките на „Макроекономик Адвайзърс” щетите за икономиката от двуседмичното затваряне на правителствени офиси са сравнително малки, около 0.3% намаление на БВП през четвъртото тримесечие, но ако САЩ не увеличи лимита за дълга до четвъртък последствията могат да се окажат много по-големи. Фондацията изчислява, че дори кратък технически фалит може да повиши безработицата от 7.3% до 8.5% при нарастващото избягване на рискове, по-високите финансови разходи, спада на цените на активите и появата на нова рецесия като всичко това ще се равнява на 2.5 милиона загубени работни места. По-дълго задържане на проблема може да доведе безработицата до 8.9%, а броя на загубените работни места до 3.1 милиона. Ако фалита продължи дълго време това ще доведе до огромно свиване на фиска. Годишното намаление на разходите ще трябва да бъде с над 1 трилион долара, за да отговаря на спадащите циклични приходи и да се балансира бюджета. Тогава ако финансовото министерство се опитва да защити плащанията по лихвите ще трябва да намали драстично разходната част на бюджета.

Фискалната криза през тази година идва след проблем за над 3 трилиона долара под формата на изтичащи намаления на данъците още от ерата на Буш, които свършиха в края на 2012, точно след преизбирането на Барак Обама. През април 2011, САЩ бяха на часове от затваряне на правителствени офиси, а през август на същата година на един ден от обявяване на фалит. При решаването на тези ситуации Обама и Конгреса не успяха да се разберат за по-широко редуциране на дефицита, което би оправило някои от дългосрочните фискални проблеми на САЩ. Те успяха да се споразумеят само за краткосрочни съкращения на разходите за правителствените офиси и на програми. „Макроекономик Адвайзърс” оценява, че тогава растежа е щял да бъде по-бърз, а безработицата по-ниска с 1.2 милиона души ако разходите на правителството са били стабилни и на нивата от 2010 година. Един от резултатите от кризата във фискалната политика беше ограничени средства в момент, когато икономиката се бореше да се възстанови от голямата рецесия и във време когато Фед не беше добре позициониран да прогнозира или компенсира допълнителните фискални трудности.

„Макроекономик Адвайзърс” прие и общ индекс измерващ несигурността в икономическата политика и премахна от него компонентите свързани с монетарната политика, за да се получи чисто измерване на фискалната несигурност. След това фондацията установи, че ако нивата на несигурност във фискалната политика бяха останали на стойностите от преди 2010 година, то безработицата щеше да бъде днес с 0.6% по-ниска или това означава 900 000 повече работни места.