Статуетката "Оскар" в категорията "най-добър филм" представлява най-желаната и престижна награда в света на шоубизнеса. Идеята, разбира се, е всяка година най-качественият американски филм да бъде коронясан с чудовищно важното и популярно отличие.

Това, естествено, не се случва. Историята на киното е пълна с потресаващи примери, в които от журито на Академията е допускало брутални грешки в присъждането на "Оскар" за най-добър филм.

Някои от най-важните, иконични и обичани произведения на седмото изкуство са оставали без "златния чичко", но с времето са спечелили нещо много, много по-важно - ключово място в съкровищницата на киното, пише вестник "24 часа".

На 14-ото връчване на наградите на Академията за филмови постижения от 1941 г. топ наградата отива при драмата на Джон Форд "Колко зелена беше моята долина". В същата година обаче е излязъл и великолепният ноар на Джон Хюстън "Малтийският сокол".

Мрачната детективска история предлага в пъти по-качествено кино от победителя и оставя много по-сериозна следа в историята на киното. Влиянието на "Малтийският сокол" продължава и до днес. В този филм Хъмфри Богарт прави най-легендарната си роля - циничното "частно око" Сам Спейд.

Но удивителното е, че същата година излиза филм, който заслужава най-важната награда дори повече от “Малтийският сокол”. Говорим, разбира се, за монументалния шедьовър на Орсън Уелс “Гражданинът Кейн”.

И днес историята за възхода и падението на вестникарския магнат Чарлз Фостър Кейн се смята за най-великия американски филм, правен някога. А липсата на “Оскар” за него е сред топ издънките на Академията.

В авангарда на безумните решения попада и гаврата през 1968 г. С “2001: Космическа одисея” Стенли Кубрик представя нещо невиждано дотогава, но холивудската конюнктура залага на стандартния хит “Оливър”. “2001: Космическа одисея” дори не е номиниран.

През 1976 г. “Шофьор на такси” не получи най-важния приз, присъден на “Роки”, но всички са наясно, че мрачният магнум опус на Скорсезе превъзхожда боксьорската драма. Три години по-късно - през 1979 г. гафът се повтаря. “Апокалипсис сега” губи от “Крамър срещу Крамър”.

Това, дами и господа, е епичен абсурд. Така може да се опише и фиаското от 1990 г., когато “Танцуващият с вълци” е предпочетен пред революционния кинематографичен диамант “Добри момчета”.

Първият прави Кевин Костнър много богат човек, но вторият променя киното и повлиява на хиляди режиьсори по цялото земно кълбо. Това прави и “Криминале” през 1994 ж., но тогава поне победителят също е много важен филм - “Форест Гъмп”.

Няма оправдание обаче за 1996 г. Гаргантюанският шедьовър на братята Коен “Фарго” влиза в историята, но златото е за “Английският пациент”.

Какво ли си мислят сега хората, допуснали подобни грешки в преценката си? Сигурно се успокояват с огромния брой на подценените заглавия.

Такива са още “12 разгневени мъже”, “Психо”, “Шемет”, “Сънсет булевард”, “Спасяването на Редник Райън”, “Портокал с часовников механизъм”... С други думи - “Оскарите” имат да наваксват мнооооого пропуски спрямо голямото кино.