Държавата не трябва да се ангажира финансово в реализацията на проект за нова ядрена централа, а неговата реализация следва да се осъществи само на база частно участие, при отчитане на направените до момента инвестиции и стриктно съблюдаване на изискванията за безопасност.

Това пише в становището на Българската стопанска камара (БСК) по внесения проект за решение за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене“. То е изпратено до Народното събрание.

Българска стопанска камара не е в състояние да дефинира нуждата от рестартиране на проекта „Белене”, защото не е налице обоснована дългосрочна икономическа и енергийна стратегия, част от която следва да бъде и проектът „Белене”.

Друго съображение е, че БСК няма достъп до пълна експертна информация за параметрите на проекта с цел оценяване на неговата ефективност, в т.ч размер на инвестицията, държавно участие, схема за финансиране, пазари, цена на ел.енергията и т.н.

От камарата добавят още, че България е посочена от Европейската комисия като пример за изкуствено поддържане на икономически и екологично неефективни централи, за които плащат потребителите.

Под въпрос към момента е необходимостта от нови електропроизводствени мощности за вътрешно потребление, особено като се има предвид, че българската електроенергийна система разполага със значителен свръхкапацитет за производство.

Категоричната позиция на БСК гласи, че държавата и държавните дружества не трябва да се обвързват с изкупуване на енергията, произведена от ядрената централа, и бъдещи ценови условия за това.

Който и да е енергиен проект следва да се реализира при стриктно спазване на българското и европейско законодателство, а намесата на държавата на електроенергийния пазар следва да бъде ограничена само до случаите, когато има реална заплаха за недостиг на производствени мощности и за сигурността на снабдяването.