Кредит трябва да се вземат, когато потребителят има нужда от него и може да си го позволи. Това заяви в предаването „120 минути” по bTV банкерът и председател на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. „Кредитът не е за всеки”, заключи той.

Банкерът призна, че днес нивата на лихвите по кредитите са по-ниски в сравнение с периода преди световната финансова криза от 2009 г., но въпреки това в България депозитите растат. „Кредитът е да вземеш от бъдещия си доход и трябва да си сигурен какво правиш, а хората в България са относително притеснени за бъдещето си”, коментира Хампарцумян.

„Големият проблем е не толкова да защитим потребителите, а да ги направим по-богати, така че да могат да си позволят повече”, допълни той.

Левон Хампарцумян призна, че макар и по-ниски, лихвите по кредити у нас остават по-високи в сравнение с други европейски държави. „По-високите лихви отразяват по-високият риск за средата”, обясни той и уточни, че банковият сектор страда от фалити със задна дата и парадоксални решения на съда, например.

„Българската банкова система след кризата е загубила между между 5 и 7 млрд. лв. от променена среда, корпоративни измами, лоши съдебни практики”, обясни банкерът.

Проблемът с бързите кредити

Председателят на Асоциацията на банките препоръча на гражданите „да си отварят очите” с бързите кредити. Той отбеляза, че лихвите за този финансов продукт са по-високи, но това е за сметка на удобството. „Лихвите са високи, но не са по няколко стотин процента. Някои изглеждат като сделка, но граничат с измама”, призна все пак Левон Хампарцумян.

Той обеща все пак да бъде въведена „някаква регулация” в сферата, но предупреди, че това би засилило позициите на „мафиотизирания бизнес в кредитирането”, макар и това предположение да звучи парадоксално.

Наследените кредити

В коментар на проблема с наследените кредити на починали длъжници Левон Хампарцумян обясни, че кредитирането всъщност идва от депозираните средства в банките и попита: „Бихте ли искали да плащате за неразумните решения на някого?”

„Ако човекът купи апартамент на апетитно място и, не дай Боже, почине, апартаментът да остане за наследниците му, а кредитът – за банката, така ли?” продължи банкерът. „Вие не живеете на хубаво място, но трябва да плащате за някого, който е поискал да живее там”, каза още той.

„Наследявате активи и пасиви – ако имате пасив в наследството, трябва да решите какво да го правите”, посочи още той.

За финансовите министри

Левон Хампарцумян обясни, че България от около година „технически” е излязла от кризата, защото бележи малък растеж. „Това е едно от малкото неща, които Дянков (министърът на финансите в кабинета „Борисов” – бел. ред.) каза, и се оказа вярно. При Дянков кризата свършваше седем-осем пъти, но последните два беше наистина”, каза полу на шега Хампарцумян.

Министърът на финансите в кабинета „Орешарски” Петър Чобанов той нарече лаконично „един изключително подготвен човек”.

„Възстановяването на икономиката не означава автоматично нови работни места и по-високо потребление – означава само, че отново сме готови за растеж”, подчерта банкерът.