Уязвимостта на българския банков сектор продължи да намалява през 2013 г. Няколко са факторите, които способстваха за това, като с най-голяма тежест е приключването на процеса на редуциране на външната задлъжнялост и чувствителното забавяне на темповете, с които нарастват лошите кредити. Това отчита в годишния си анализ на сектора, подготвен от Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

За сметка на очаквани нови разходи за обезценка в размер на около 1.1 млрд лв. през 2013 г., бяха абсорбирани допълнителна част от загубите, резултат от спукването на балона с недвижимите имоти и рецесията от 2009 г.

Съществуващите капиталови буфери се очертава да нараснат със сума от малко над 500 млн. лв., което е и очакваната за 2013 г. консолидирана печалба на сектора. Тези резултати бяха съпътствани и от по-нататъшно намаляване на лихвите по кредитите със скорост изпреварваща тази по депозитите, което направи възможно нетния лихвен спред (разликата между лихвите по депозити и кредити) да се редуцира за втора поредна година.

Но голямата картина не беше изцяло позитивна. Кредитирането се забави до най-ниските си стойности от началото на кризата (0.7% годишен ръст към октомври 2013 г.), докато секторът продължи да губи ефективност. Съотношението приходи-разходи се влоши до 53% към октомври 2013 г. спрямо рекорда от 47% отчетен през 2007 г.

Какво очаква банките през 2014 г.?

По подобие на 2013 г. и през тази година от УниКредит Булбанк очакват цената, която банките ще трябва да плащат, за да продължат да набират депозити от резиденти да продължи да пълзи надолу, макар и с по-бавни темпове. В известна степен причините за тази прогноза са същите като година по-рано.

Новото сега е, че процесът на редуциране на финансовата задлъжнялост на банковия сектор, като цяло вече е приключил, и банките, които ще бъдат принудени да продължат да набират агресивно средства от резиденти, за да намалят зависимостта от външно финансиране до устойчиви нива, са малко на брой.

Новото също така е, че инфлацията намаля значително спрямо година по-рано и сега същите реални лихви по депозитите на резиденти са възможни при по-ниски номинални лихви. По-ниски разходи за финансиране ще направи възможно и цената на кредита за домакинствата и фирмите също да продължи да пълзи надолу и през 2014 г.

И през следващата година се очаква ръстът на депозитите да изпревари този на кредитите, но поведението на банките ще се промени. Те ще използват част от генерираната от секторите на домакинствата и фирмите ликвидност, за да продължат с преструктурирането на пасивите си, като изплатят най-скъпите си източници на финансиране, а свободните средства, в преобладаващата им част, насочат към пазара на книжа с фиксиран доход. Известно увеличение на външните активи също ще бъде на дневен ред в хода на следващата година.

Докато потенциалът за растеж в дългосрочен план продължава да е налице, в краткосрочен и средносрочен план търсенето на нови кредити ще остане слабо. Това се дължи на комбинацията от все още високи нива на дълг в някои сектори на икономиката, и твърде крехкото възстановяване на БВП, което допълнително е ограничавано от продължаващата политическата нестабилност и икономическата несигурност.

Финансовото преструктуриране на компании в затруднено положение продължава да протича бавно, което пречи да се намалят разходите, свързани с принудителното събиране на вземания. Загубите в портфейлите от кредити изглежда не са абсорбирани напълно и ще продължат да поддържат разходите за обезценка на високи нива поне още няколко години. Всичко това сочи, че приходите от основна дейност ще останат под натиск, а с това ефективността на сектора ще остане близо до наблюдаваните в момента нива от около 53% за съотношението приходи спрямо разходи.

Ако трябва да се посочи само една тенденция, която в най-голяма степен обобщава случващото се в момента, то това е нарастващата поляризация между резултати на водещите банки и малките участници от периферията на пазара. Като се има предвид, че повечето банки вече са предприели мерки за подобряване на ефективността си, по-нататъшно редуциране на разходите ще бъде по-трудно да се постигне. В тази връзка консолидацията на банки е логичен път за подобряване на ефективността в сектора

Начинът, по който клиентите работят и си взаимодействат с банките, бързо се променя, като това е глобален тренд, от който България не остава изолирана. Клиентите осъзнават в много по-голяма степен силата си като потребители на услуги и се интересуват от различни възможности за контакт с банките, които спестяват време и пари, като в същото време правят възможно по-лесно да се прави информиран избор. Това принуждава банките да променят начина си на работа, при това, който по-добре и по-бързо разбира как еволюират предпочитанията на клиентите му, има и по-добър шанс да се адаптира към тази промяна. Регулациите също се променят, включително и тези, имащи за цел да увеличат прозрачността и защитата на клиентите, което в крайна сметка води до още по-голяма конкуренция и съответно е още един канал, чрез който банките са поставени под натиск да продължат да се променят.

Четете още: Пет финансови грешки, които могат да ви струват скъпо