За да достигнат до някои от най-красивите и отдалечени дестинации по света, на туристите може да им се наложи да преживеят няколко плашещи излитания и кацания.

Наскоро ви представихме няколко от най-страшните самолетни писти в света.

Вижте още няколко писти, подбрани от weather.com, които представляват истинско предизвикателство за пилотите и пасажерите:

Летище Роналд Рейгън, Вашингтон, Окръг Колумбия

Пилотите, които кацат на летище "Рейгън", трябва да избегнат няколко забранени за полети зони над столицата на САЩ, саmо за да се приземят. По-голяма част от центъра на Вашингтон е зона, забранена за полети на височина до 5 400 м, така че пилотите са принудени да следват река Потомак. Докато следват реката, те трябва да направят завой на 30-40 градуса в близост до нея, за да се насочат към пистата. Заради тази маневра някои смятат, че това е едно от най-страшните летища.

Летище Сейнт Бартоломей, остров Сейнт Бартс

Когато кацат на летище "Сейнт Бартоломей" на Карибите, пилотите имат много малко място за грешка. Летището е известно още като Густаф, а на него кацат само малки пътнически и чартърни самолети, които могат да се приземят на късата писта, според PrivateFly.com. Самолетите обикновено се спускат изключително ниско над главите на плажуващите и движещите се по улиците коли.

Вижте още: Туристите, които могат да бъдат наречени най-лошите в света

Летище Куршевел, Франция

От летище Куршевел туристите могат да се отправят незабавно към френските Алпи, след като слязат от самолета. В близост до дългата близо 2 км. писта на летището има ски писти. Летището се счита за опасно заради пистата, която е с насрещен наклон и постоянно променящите се атмосферни условия във френските Алпи. Ако летището ви изглежда познато, то е, защото е използвано за началната сцена на филма за Джеймс Бонд от 1997 “Винаги ще има утре.”

Писта Уилкинс, Антарктика

Тази писта е изцяло от лед и се ползва от Австралия за достигане на базата на страната в Антарктика - Кейси . Пистата е издълбана в леда и се ползва само по време на антарктическото лято. Тя е използвана за първи път през януари 2008 г. като самолетът, който каца на нея тогава, превозва 12 учени, шестима пасажери и министъра на околната среда на Австралия Питър Гарет, според MSNBC. Пистата не се използва за туристически полети, а основно за транспортирането на учени. САЩ също разполага с две подобни писти в Антарктика.

Международно летище Чубу, префектура Айчи, Япония

Това летище е разположено на изкуствен остров във формата на буквата “D” в Яония. Когато самолетите приближават летището изглежда, че кацат в залива Исе, вместо на острова. Летището Чубу е едно от трите в Япония, които не са на сушата, както и едно от двете, построени върху изкуствен остров.

Старото летище Марискал Сукре, Кито, Еквадор

Преди февруари 2013 г. кацането в столицата на Еквадор не бе за хора със слаби сърца. Заради голямата височина, малката писта и намиращите се наблизо вулкани, това е било едно от най-опасните летища в Латинска Америка, според USA Today. Летището се намирало на височина от над 2 600 м, което допълнително затруднявало излитането и кацането. След отварянето му през 1960 г. на Марискал Сукре е имало 10 сериозни инцидента. През 1984 г. самолет катастрофира в жилищни сгради наблизо, при което загиват 49 души.

Вижте още: Най-опасният басейн на света

В момента кацането в Кито е доста по-спокойно, след като летището, което все още носи името Марискал Сикре, е преместоно на ново място. Контролната кула на летището в момента е най-високата в Латинска Америка, а пистата му, която е с дължина 4 км., също е най-дългата измежду всички международни летища в Латинска Америка, според Economist.

Летище Кай Так, Хонконг

Това летище в Хонконг бе затворено през 1998 г. заради опасния заход, тъй като пилотите трябваше да избягват небостъргачи и планини, за да кацнат. Особено трудна за кацане е била писта номер 13. Първо самолетът е трябвало да мине над пристанището, след това над гъсто населения район Западен Куолун, според Tnooz. След това самолетът достигал до хълм, от който трябвало да направи завой на 47 градуса, за да заходи към пистата за кацане.

Летище Паро, Бутан

Единственото международно летище в Бутан се намира в дълбока долина на брега на река Паро-Чу на надморска височина от над 2 100 м. Летището е обградено от планински върхове с височина до 5 400 м. Кацането там е толкова трудно, че само осем пилоти в света са сертифицирани да го правят, според Daily Mail. Пистата е дълга само 1 950 м., а полетите са разрешени единствено през светлата част на деня и при добри метеорологични условия. Въпреки че пътниците описват кацанията на Паро като "ужасяващи," гледките над река Паро-Чу са едни от най-невероятните.

Пистата Матекане, Лесото, Африка

Излитането от ръба на скала се случва постоянно на пистата Матекане, според National Geographic. Тя се намира в Лесото в Южна Африка и е разположена на височина от 2 250 м. на тесно планинско дере. Под ръба на скалата има пропаст от 600 м. В някои случаи самолети не успяват да наберат нужната скорост по дългата 390 м. писта и скачат от ръба на скалата, за да полетят, според VirtualGlobeTrotting.com. Не се препоръчва за хора със страх от височини.