Финансистът Емил Хърсев даде специално интервю за в. Труд. Ето какво сподели той за икономиката, безработица и настоящата 2014 година:

- Господин Хърсев, забелязахте ли друга тенденция в икономиката през изминалата 2013 година освен мижавия растеж и рекордната безработица?

- Първо, безработицата не е била рекордна през миналата година, със сигурност тези 13,8% не са най-високата стойност в България. Що се отнася до растежа, той е в рамките на статистическата грешка, но все пак има половин процент. Т.е. няма спад на икономиката, няма рецесия. Лошото е, че трудно можем да говорим за тенденции. Става въпрос за една-единствена единична оценка, тя не е подкрепена от наблюдения от следващ период.

- Вие говорите за растежа от последното тримесечие?

- Да, но имам предвид не само растежа, а и всички структурни показатели на икономиката, показващи какво се случва вътре в стопанската система, т.е. кои отрасли се развиват по-бързо, как вървят износът, вносът и т.н.
Въобще, за да направим категоричен извод накъде вървят нещата, трябват много по-мащабни данни, а не само един-единствен показател.

- Как ще коментирате идеите за отмяна на плоския данък, които се лансират напоследък от икономисти на БСП?

- Между другото плосък данък е тъп термин, измислен от нефилолози преводачи. Правилното, разбира се, е пропорционално облагане.

Как да ви кажа, опитвам се да разбера абсурда на ситуацията, защото очевидно такъв въпрос на практика не стои и се надявам никога да не дойде на дневен ред в никой следващ парламент. Срещу отмяната на нещо, което работи, т.е. пропорционалния нисък данък, десятъка в България, се оформя консенсус, поне според мене, в професионалната общност на икономистите. Струва ми се това ще бъде и общоприетото мнение. Очевидно е, че данъкът е ефективен, през миналата година приходите от него са се увеличили с 210 млн. лв., което е многократно над ръста на брутния вътрешен продукт и доходите.

Така че да се върви срещу нещо, което доказано работи, с аргументите, че така било в най-развитите държави, е антиикономическа логика. Надявам се както валутният борд, така и пропорционалният нисък данък да не може да бъде обсъждан в България.

- Забелязали сте навярно лекото разхлабване на колана, което прави сегашното правителство. Не смятате ли, че това е някакъв опит на управляващите да купят избиратели на фона на протестите срещу управлението, с които ще се запомни 2013-а?

- Понеже не разбирам от покупка на избиратели, няма да коментирам политическия аспект на провежданата политика. Но е естествено правителството да прави и социална политика. Естествено е и то да се стреми да поддържа донякъде доходите на онези, които зависят от бюджета. Но според мен ние няма как да усетим някакъв сериозен натиск в бюджета от гледна точка на тази доходна политика. Защото последната година се характеризира с дефлация. Т.е. няма ръст на социалните доходи в реално изражение. И мисля, че в тази чисто социална сфера правителството е нормално да управлява, доколкото му стига бюджетът.

- А не смятате ли, че рекордно ниското доверие към правителството вещае проблеми пред икономиката?

- Смятам, че опасност пред икономиката има не толкова от недоверието в правителството, колкото от потенциалните проблеми, с които е свързан един политически нестабилен живот. Всякакви политически събития, като например предсрочни извънредни избори, гражданско недоволство - всичко това са стресиращи фактори за икономиката.

Но, слава Богу, българското стопанство вече се е приучило към тези политически нрави и е в състояние да устои въпреки правителството. И това не е само моя констатация, направи я преди няколко броя и британското списание “Икономист”. Досега те все си обясняваха българската икономика с клишета от 60-те и 70-те години на миналия век. Но вече разбират, че и тук има еманципиране на икономиката от политиката и от политическите събития. И това е прекрасно.

Разбира се, има около десетина процента от българския бизнес, не повече, които живеят от държавни поръчки. Това са отрасли, като строителството например, или ония, които живеят от доставки за държавата. За някои от тези бизнесмени ще е лошо, за други ще е манна небесна в зависимост от това кой идва на власт и кой си отива от нея.
Така че в известен смисъл политиката има влияние върху бизнеса, но не бива да надценяваме това влияние.

- Има ли нещо, което правителството на Пламен Орешарски направи успешно за икономиката през 2013 година?

- Според мен това, което едно правителство е най-добре да прави, е да се простира според чергата си и да се опитва колкото се може по-малко да вреди. От тази гледна точка, доколкото не е навредило, сегашното правителство според мен е изключително успешно.
Слава Богу, не вреди, опитвайки се да реформира икономиката по начин, който да постави бизнеса в много тежко положение. Ако може правителството нищо да не пипа, ще бъда най-щастливият човек на Земята.

- А има ли според вас събитие в икономическата област, което е важно, а е останало извън вниманието на обществото?

- Безспорно има и това са промените в самата структура на икономиката на България. Ние виждаме все по-самостоятелни и все по-конкурентоспособни фирми. Много е показателно движението на доходите в България. Ние имаме поне 7-8 процента годишен ръст на доходите в годините на кризата.
Виждаме една все по-добре структурирана стопанска система в България и това е добрата новина. Брутните показатели са добри, очевидно можем да даваме пример на страни в рецесия, с отрицателен растеж.

- Но през 2013 година твърде много се говореше за промени в банковата система. Това не е ли опасно?

- Приказки и популизъм има много. Добрата новина е, че тези промени, за които се говореше, не са направени. Ще видим за какво точно става въпрос. Ще се опитаме да убеждаваме народното представителство и народа, че ще се направи грешка, ако радикалните глупости, които се говорят, се приложат в практиката. Все още има шансове да се избегнат тези грешки.

- Има ли според вас през 2013 година тенденция, която би могла да продължи и през тази година?

- Никак не ми се иска някоя тенденция от 2013 година да продължи и през тази. Защото това ще означава, че ще продължим да стоим на дъното и да лазим по него. Затова аз по-скоро се надявам нещо да се промени. Ако мерим по борсата например, най-ниското ниво и на световната, и на нашата беше март 2009 г. От тогава до сега ние сме си в рецесия.

Но има и оптимистична възможност. Най-сетне да се промени тази тенденция, да преминем към следващата фаза на икономическия цикъл, към т.нар. оживление. Оживлението е първият белег на възстановяване след кризи и депресии. То се изразява в рамките на едноцифрен растеж. Да речем, 3 до 6 процента ръст на брутния вътрешен продукт. Това е растежът, който е извън рамките на статистическата грешка.

Само че кой вариант ще се случи, аз не знам. Икономиката има относително добър инструментариум за прогнозиране, когато вървим по линията на ненамеса в икономическите процеси. Когато има завои, е много трудно да се прогнозира. Икономическото прогнозиране е безсилно да предскаже нещо, когато има турбуленции. В този смисъл няма начин да предскажем и колко точно ще е растежът през тази година.

- А според вас кои ще са водещите сектори, които ще издърпат икономиката, и трябва ли правителството да прави нещо, за да ги стимулира?

- Както казах, най-доброто, което може да прави правителството, е да не пречи. От подобно стимулиране на отделни отрасли виждаме, че произтичат всички скандали в България.

Според всички данни на статистиката най-бързо през миналата година са се развивали софтуерната промишленост, услугите, туризмът и добивната промишленост. Те ще продължат да се развиват добре и през тази година. Но за добивната промишленост трябва да се има предвид, че тя зависи и от цените на международните стокови пазари. Ако има добра цена навън, ще се развива повече.

Предполагам, че ще има развитие в почти всички отрасли, но то ще зависи дали ще се върнат инвестициите на нивата отпреди кризата. През миналата година по-скоро имаше намаление на инвестициите.

- Не ни ли подсказва нещо намаляването на прогнозата на рейтинга на страната от страна на “Стандарт енд Пуърс”, нещо, което се прави за първи път от 4 години насам?

- Не можем да говорим за намаляване, когато няма намаляване. Има просто промяна на очакванията на анализаторите за това накъде ще се развива въпросният рейтинг. Както обикновено тези очаквания се базират на политически фактори, които биха могли да се отразят неблагоприятно на икономиката.

Но човек изобщо не трябва да вярва на така наречените рейтингари. Финансовите пазари все по-малко им вярват. Даже изобщо не им вярват и доказателство за това е, че няма изменение на пазарните котировки на българския дълг след изваждането на тази прогноза. Напротив, има точно обратното движение.

Както преди си въобразяваха, че рейтингът на България ще се запази такъв, какъвто е, сега изведнъж започват да си въобразяват, че той ще се влоши. Но пазарът отдавна е разбрал, че тези момчета са едни лъжци. Неслучайно комисия на американския Конгрес се занимава с мошеничествата на рейтинговите агенции. Това, че те не успяха да предвидят кризата, е най-малкото нещо. Но те лъжеха най-нагло.

Може би някога господин Джон Муди (б.р., създател на рейтинговата агенция “Мудис”), който е бил инженер и е правел рейтинги на американските железопътни компании, докато строят големите жп линии в САЩ, се е водил по някакви обективни критерии. И рейтингите, които е поставял на тези компании, са означавали нещо.

Но това е било доста отдавна и това време свърши. Отдавна финансовите пазари не разчитат на тези точкови оценки, базирани на усета на някого, който и да било той. Добрият инвеститор само се информира за тях, за да знае накъде ще поемат масовите инвеститори. Професионалните инвеститори имат съвсем друг стил на работа.