През изминалия уикенд бившият хеджфонд мениджър Сам Полк, който в момента се занимава с филантропска дейност, написа коментар в New York Times, в който обяснява накратко проблема на Уолстройт с "пристрастяването към богатството."

Може би сте запознати с термина, използван по-често за това нещо - алчност.

Това, което е интересно в коментара на Полк, е не, че той израства, живеейки от заплата до заплата, успява да завърши Колумбийския университет, докато се бори със зависимостта си от наркотиците и алкохола или че използва лъжи, за да си проправя път на Уолстрийт.

Това, което е интересно в неговия коментар е, че той разбира, че проблемът на Уолстрийт с парите е свързан с много добре познато вродено човешко чувство — желанието да се чувстваш могъщ.

Вижте още: 15 филма за Уолстрийт, които трябва да гледате

Чувствах се толкова важен, пише Полк. На 25 г. можех да отида, в който си поискам ресторант в Манхатън, само като вдигна телефона и се обадя на някой от моите брокери, които се подмазват на трейдърите със сметки с неограничени разходи.

Можех да сядам на втория ред в Медисън скуеър гардън, за да гледам Ню Йорк Никс срещу Лос Анджелис Лейкърс, само като намекнех на някой брокер, че може би се интересувам от мача. Удовлетворението не бе само по отношение на парите. Ставаше въпрос за власт, тъй като заради това колко умен и успял бях, беше работа на някой друг да ме прави щастлив.

Въпреки това бях измъчван от завист. В този бизнес всички седят заедно в едно помещение - от стажантите до управляващите директори. Когато човекът до теб заработва 10 млн. долара, 1 млн. долара или 2 млн. долара, не е толкова приятно. Въпреки това бях въодушевен от моя напредък.

По същия начин както политиците използват услуги или медийните магнати използват медиите си, за да оказват влияние, хората на Уолстрийт използват пари, за да формулират света съгласно техния образ, да наклонят съдбата в тяхна полза.

На Уолстрийт дори и новаците печелят сериозни пари. Това ги кара да искат още повече.

Всяка малка атака или намек, че данъците трябва да бъдат вдигнати, бонусите да бъдат орязани, беше нечестна, беше атака срещу властта на всеки един и властта на институциите, които ги подкрепят, пише Полк.

В крайна сметка невероятно богатите шефове на Полк му помагат да види ограниченяиата на неограниченото богатство. „Веднъж бях на среща с един от тях и с няколко други тредъри. На срещата се говореше за новите регулации за хеджфонд индустрията. Почти всички на Уолстрийт смятаха, че са лоша идея. “Това обаче не е ли по-добре за системата като цяло?” попитах аз.

В стаята настана тишина, а шефът ми ми хвърли смразяващ поглед. Помня, че каза: “Не разполагам с умствения капацитет да мисля за системата като цяло. Всичко, което ме интересува, е как регулациите засягат нашата компания.”

Вижте още: Те са Гордън Геко в истинския живот

Преди да осъзнае, че е пристрастен към богатството, Полк си казвал, че е по-умен, че работел по-усърдно и че той и неговите колеги заслужавали огромното заплащане, което получавали.

Те смятали, че техният апетит към богатството е уместен.

Психотерапевтът на Полк му казал, че като студент е използвал наркотици и алкохол, за да се справя с липсата на власт. Като възрастен той използвал парите, за да я прогони изцяло. Това погрешно разбиране му дало силата да напусне Уолстрийт.

Това не означава, че всеки, работещ на Уолстрийт, е пристрастен към богатството. Полк пише, че ако имаш милиони и мислиш, че имаш достатъчно, тогава вероятно не си пристрастен.

Ако обаче имаш достатъчно и вярваш, че заслужаваш още — че заслужаваш повече от хората, работещи други професии като медицински сестри или лекари, или други хора, чиято цел в обществото е много ясна — вероятно имаш проблеми с алчността.