Определиха най-добрата възраст за големия пробив в кариерата
Специалисти изследваха историята на „големите пробиви“ на няколко поколения нобелови лауреати, велики изобретатели и представители на света на изкуството, и определиха коя е най-плодотворната възраст във всяка група.
Един пример: на 21 години бившият солист на групата LCD Soundsystem Джеймс Мърфи прави това, което сам нарича „най-голямата грешка в живота си“: отказва да работи като сценарист към стартиращия ситком „Зайнфелд“. Вместо това той прекарва следващите години, сменяйки работа след работа, докато на 35 години пуска първия си албум LCD Soundsystem.
По това време музикантът е значително по-възрастен от повечето си колеги, но ситуациите, когато „големият пробив“ застига хората в по-зряла възраст далеч не е рядкост, показва изследването на Националното бюро за икономически анализ (NBER).
Данните показват, че пиковете в кариерата на големите изобретатели и учени – нобелови лауреати, най-често са в края на третото десетилетие:
На графиката е показана честотата на откритията, извършени от нобелови лауреати в рамките на 20 в., според годините им. От нея става ясно, че изобретенията най-често принадлежат на хора в малко по-зряла възраст.
Най-млади се проявяват учените, отличили се в чисто теоретични дисциплини, като например физика, докато хората с по-приложни дейности като медицина постигат успехите си по-късно.
Средната възраст, на която бъдещият физик, лауерат на Нобелова награда, прави голямото си откритие е 36 г. За химиците тази възраст е 39 г., а за медиците – 41 г.
Защо най-големите успехи се постигат около 40-те?
Най-очевидният отговор е образованието. Средно – академична степен се получава около 30 г., следват няколко години опит, така че закономерно пикът на кариерата ни е около 40 г.
Изследването показа още, че с годините геният не става по-малък. Много от литературните шедьоври са написани, когато авторите им са преминали 50 г. Например Сезан рисува най- добрите си платна след 60 г. Това е така, тъй като геният по всяка вероятност не е нещо друго, а способност да погледнеш на стари проблеми по нов начин, смятат от NBER.