Широкият щатски индекс S&P 1500 е съставен от 1 500 компании. Интересен е фактът, че едва 25 компании от индекса са с рейтинг от анализаторите „продавай“, според FactSet.

Колкото и да са бичи настроени инвеститорите за тази година, 25 е много малко число на фона на общия брой компании, което поражда известни въпроси.

Ето и някои проблеми, свързани с това анализаторите да не обичат да дават рейтинг „продавай“:

На първо място, анализаторите не дават инвестиционна оценка на всички компании. Те си избират компаниите, които да оценяват. Затова те обикновено подбират големи и добри компании.

На второ място, когато оценяват компаниите, анализаторите вземат предвид посоката на пазара. Така, ако пазарът се очаква да върви нагоре, те смятат, че настроението ще се прехвърли дори на лошите компании.

На трето място, върху инвестиционните оценки на анализаторите влияят и всеобщите настроения. Ако всички купуват акциите на определена компании, едва ли ще се намери анализатор, който да даде лоша инвестиционна оценка, защото ако не се сбъдне прогнозата му, ще се дискредитира пред широката общественост.

Друг проблем с даването на инвестиционна оценка „продавай“ е фактът, че това разгневява мениджмънта на компанията. А в общество, където информацията е от изключителна важност, анализаторите не смеят да дразнят мениджмънта, защото рискуват да не получават ключова информация от компанията.

И на последно място е фактът, че обикновено инвеститорите търсят инвестиционни идеи, а процентът, който се интересува от „къси продажби“, е много по-малък от хората, които гледат да инвестират дългосрочно.