Кое е основното правило в инвестирането?
Много се пише и говори за правила в инвестирането, съвети и грешки, допускани от участниците в този процес. Това води след себе си и логичния въпрос - как става така, че хора губят при наличието на толкова много правила за успешно инвестиране?
Отговорът е ясен: това, че има правила, не означава, че инвеститорите ги спазват. Всъщност, ако може да се обобщи всичко най-важно за инвестирането в едно-единствено правило и изискване към инвеститорите, то според нас би звучало така – дисциплина.
Ако инвестирането не е просто на „хазартен принцип“, а инвеститорите си поставят дългосрочни цели и имат ясна стратегия за тяхното достигане, те ще успят само ако са дисциплинирани.
Можем да дадем пример с родния пазар, преминал през всички инвеститорски фази (в кратката си история). Стартът му с еуфория, която обикновено е последната фаза на един дългосрочен цикъл, не даде шанс на младите инвеститори да натрупат достатъчно опит.
Да кажем, че сте инвеститор, устоял на сътресенията и вече имате печеливша рецепта за „правене на пари“ или пък някой ви я е предоставил наготово. Достатъчно ли е това обаче да се справяте успешно и да завършвате не просто една година, а всяка (или поне повечето от тях) на положителна територия? Отговорът е: не.
В морето от правила и информация на финансовите пазари можете да плувате, само ако спазвате споменатото по-горе правило - дисциплина.
Инвестирането може спокойно да бъде сравнено с диетата. Знаете, че трябва да спортувате и да ограничите храненето, но ефектът ще е положителен, само ако спазвате всички правила, които са пределно ясни. „Само една торта няма да навреди“ е начинът на мислене, който ви ограничава от това да постигнете трайно добри резултати.
Така е и с инвестирането. Когато сте си поставили ясни правила за влизане или излизане от дадена позиция, трябва да ги спазвате.
Инвестирането на емоционална основа или следването на инстинктите не води до добри резултати (за справка, огледайте се в резултатите на инвеститори около вас с подобна стратегия).
Като най-абсурден пример може да се посочи склонността на инвеститорите да се обвързват емоционално с компаниите, в които инвестират. Когато закупят акции на дадена компании и те тръгнат в обратната посока, емоциите често ги водят към това да купуват още акции.
Вместо да излязат от позицията, когато тя се понижи с някакъв предварително поставен процент за излизане, емоциите често ги кара да купуват още, за да „осреднят“ цената си. Всъщност в основата на подобни нелогични инвеститорски действия често стои инвеститорското его и необходимостта да докажат, че са били прави“ в тезата си, вместо да са мотивирани от крайната цел – реализиране на доход.
Инвеститорите не обичат да приемат трудната истина, че са сгрешили, като са склонни да отстояват тезата си дори и с цената на пълен фалит. Специалистите съветват инвеститорите да закриват губещи позиции при понижението им с над 10%.