Пазарите са известни със своята цикличност и след период на дългосрочен ръст обикновено идва времето на по-дълбока корекция.

След слабото представяне на американския фондов пазар през 2010 и 2011 година на пазара широко циркулираше тезата, че „дългосрочното инвестиране е мъртво“.

Разбира се първо трябва да уточним какво всъщност имаме предвид под дългосрочно инвестиране. Това е стратегия, при която инвеститорът влага средства в избрани от него акции или в пазара като цяло и след това държи акциите си с години и десетилетия.

В основата на твърдението, че дългосрочното инвестиране е мъртво, стоеше нулевата доходност за инвеститорите между 2000 и 2010 година, която стна причинада се говори за загубено десетилетие на фондовите пазари.

Тази теза обаче започва все повече да се променя и опровергава предвид на достигнатите нови рекордни стойности от щатските индекси. Новият оптимизъм трябва обаче да е сериозна „предупредителна лампа“ в главата на инвеститорите.

И макар да е възможно повишението на щатските пазари да продължи, инвеститорите трябва да имат стратегия за защита на своите вложения, за да се предпазят от една по-значителна корекция.

Корекции в рамките на 40-50% сме виждали неведнъж и именно те водят до това да се изисква много време за възстановяването им и да се говори за умиране на концепцията на дългосрочното инвестиране.

Инвеститорите трябва да имат предвид, че стратегията на дългосрочно инвестиране работи обикновено, когато пазарът е в продължителен възходящ тренд, който продължава с десетилетия.

Тя също така е очевидно губеща в периоди на спад или продължителна странична консолидация.

Периоди на дълъг възход на американския пазар са наблюдавани в миналото- от 1942 до 1966 г. и от 1982 до 2000 година.

Именно през тези периоди се е родила и била изключително популярна стратегията “buy and hold” (купи и дръж). Защо? Защото всички лесно се убеждават колко по-сполучливо би било, ако вместо да се опитват да прогнозираме пазара, си бяха държали акциите през цялото време. За съжаление до този извод те обикновено стигат, когато той вече е факт.

Често пикът на популярността на тази стратегия е достигал именно около пиковете на основните борсови индекси. И обратното тази стратегия не е особено популярна при по-продължителни спадове и корекции, тоест моментът, когато инвеститорите е трябвало да я прилагат към пазара.

Казано по друг начин, когато всички започнат да наблягат на тази стратегия, може би е моментът да се пренасочите към друга – каквато е стратегията на прецизно прогнозиране въз основа на времевия хоризонт (market timing).

Причината за това е инвеститорската психология. Повечето участници на пазара не могат да открият смяната на пазарния тренд навреме и обикновено минават години, преди да се ориентират към стратегията, която е подходяща за съответните пазарни условия.

Стратегията „купи и дръж“ има още един аспект. Повечето инвеститори използват тази стратегия, за да оправдаят това, че не искат да поемат отговорност за действията си, когато пазарът започне да пада. Затова и Робърт Киосаки нарича стратегията „купи, дръж и се надявай“ („buy, hold & pray“).

Защото повечето инвеститори правят именно това - купуват акции и се надяват те да вървят нагоре, но не правят нищо, ако тези акции тръгнат надолу, затова, защото нямат план как да действат, когато пазарът върви срещу тях.

Иначе стратегията може и да е добра за родния пазар, ако сме в началото на един дългосрочен възходящ тренд, след дългата и дълбока корекция, на която станахме свидетели от пика на пазара преди пет години.

Поради кратката история на БФБ инвеститорите не са ставали свидетели на много цикли и повечето нямат особен опит, а вече и желание да бъдат трайни играчи на пазара.

Може да се каже, че стратегията „купи и дръж“ е при крайни стойности на непопулярност на родния пазар, включително и сред професионалните институционални инвеститори, което може пък да е сериозен знак, че моментът е подходящ за нейното следване.