Миналата седмица футболен мач между САЩ и Украйна бе преместен да се играе от Киев в Никозия, Кипър, заради напрежението около Крим напоследък.

Изиграването на мача в по-безопасния Кипър бе в рязък контраст със случващото се в страната преди година, когато всички погледи бяха насочени към разрастващата се финансова и социална криза на Средиземноморския остров.

След като Кипър, член на еврозоната, призна, че вече не може да си позволи да поддържа разклатения си банков сектор, се намесиха международните кредитори, предлагайки 10 млрд. евро помощни средства.

Най-голяма част от спасителните средства за страната в размер на 23 млрд. евро обаче трябваше да дойдат от самия Кипър. След хаотични преговори с финансовите министри на страните от еврозоната, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, бе постигнато споразумение в размер на 13 млрд. евро.

То се оказа спорно, тъй като акционери и облигационери трябваше да понесат част от разходите по преструктурирането, в това число и такса върху негарантираните банкови депозити от над 100 000 евро.

Властите също така наложиха ограничения върху банковите транзакции в опит да попречат на притежателите на депозити да изтеглят незабавно парите си. Последното от тези ограничения ще бъде премахнато тази пролет.

"Ако погледнете от по-дългосрочна гледна точка и от европейска гледна точка, смятам, че това бе нещо катастрофално, защото това подкопа доверието в структурата на цялата еврозона," споделя пред CNBC спечелилият Нобелова награда икономист Кристофър Писаридис, който е и председател на националния икономически съвет на Кипър.

Година по-късно и Кипър не успява изцяло да избегне новинарските заглавия.

Управителят на Централната банка на Кипър Паникос Деметриадес подаде оставка по-рано тази седмица след бурна година, а миналата седмица парламентът на страната одобри проектозакон за приватизирането на държавни компании, което бе едно от условията за получаването на помощ - само дни след като бе отхвърлена предишна версия на проектозакона.

Въпреки тези новини, по улиците на Никозия определено има по-малко камери. Миналата година в столицата на Кипър гъмжеше от журналисти.

След като излезе новината за банковите ограничения, притежателите на депозити се втурнаха към банките, за да се опитат да стигнат до спестяванията си. Опасенията в международен план, че страната може да стане жертва на обществено недоволство се засилиха.

"Изчакваха да видят бунтовете и стачките като в други държави, но това така и не се случи," казва Паркър Уилямс, британец, който живее в Кипър.

Икономистът Писаридис споделя същото мнение. "Не се случи нищо от това, което видяхме в Гърция. Ние сме много по-близо до Ирландия, отклкото до Гърция по това как преговаряме с Тройката," казва той.

Публикуваните по-рано тази седмица предварителни данни показаха, че Кипър остава в рецесия през четвъртото тримесечие на 2013 г., но темпът, с който се свива икономиката, се забавя. Кипърската икономика се е свила с 0.8% през последното тримесечие на миналата година, в сравнение със спад от 0.9% в предходното тримесечие.

По данни на Евростат безработицата в Кипър е била 16.8% през януари, докато младежката безработица е достигнала 40.3%.

Писаридис подчертава, че икономиката на страната се представя по-добре от очакваното.

"През тази година растежът ще бъде отрицателен, но нещата, които бяха направени досега, са положителни," казва той. "Като рекапитализирането на банковия сектор, облекчаването на част от ограниченията по движението на капитала и покриването на всички изисквания в Меморандума за разбирателство, в това число приватизацията."

Според анализатора Дейвид Лий публичното недоволство срещу проектозакона за приватизацията вероятно ще се завърне.

"Приемането на проектозакона успокоява нещата засега, въпреки че се очаква служителите на електрическата, телекоминукационната и другите държавни кипърски компании да продължат да протестират в следващите седмици," казва Лий пред CNBC.

Основният проблем на страната в момента, според Писаридис, е епицентърът на миналогодишната криза – Bank of Cyprus, с огромното й количество необслужвани кредити, която изисква значителна рекапитализация.

"Трябва да решат какво да правят с лошите кредити," казва той. "Когато има толкова много от тях, не можеш просто да ги продадеш. Ще последва сериозен срив в цените на имотите и обществено недоволство. Taкa че Bank of Cyprus измисля начини да си върне част от парите, без да създава още социални и икономически проблеми."

Едно от интересните неща след миналогодишното спасяване, дял от което поеха и облигационерите, и притежателите на депозити, е, че руснаците в момента са най-големите акционери на някои банките в страната.

Много руснаци използваха острова като данъчен рай и когато правителството на Кипър установи контрол над депозитите през миналата година, част от тези пари бяха конвертирани в банкови акции.

За Уилямс това не е нещо лошо.

"Кипърците знаят, че руснаците вече имат собственост в Bank of Cyprus," казва той. "Лесната печалба приключи – вече няма да се получават заеми, ако нямаш намерение да ги връщаш."

За Писаридис обаче усложненията не са толкова прости.

Той твърди, че въпреки че руските акционери в Bank of Cyprus досега не са създавали проблеми, "те са с толкова голям дял в собствеността, че биха могли да блокират решения…Трябва да изчакаме и да видим какво ще се случи."