Ако трябва да сме честни, повечето от нас ще си призная, че са мечтали да се намират на отдалечен тропически остров поне в един момент от живота си.

Но могат ли градските жители наистина се справят с островната треска – да виждат едни и същи лица всеки ден, да разполагат само с един телевизионен канал, както и да използват телефона веднъж в седмицата?

Чистият въздух, невероятната природа и дивите животни наистина са плюс, но достатъчно ли е това? Вижте какво означава живот на отдалечен остров - това са пет от най-отдалечените обитавани тропически острови, видени от Космоса:

Възнесение

Възнесение е вулканичен остров с площ от 91 квадратни километра, намиращ се в южната част на Атлантическия океан. Той е на 2250 км от източното крайбрежие на Южна Америка и на 1 600 км от западните брегове на Африка.

За първи път е посетен от португалски мореплавател през 1503 г. Наблизо се намира остров Света Елена, където е бил заточен Наполеон през 1815 г.

Макар кораби често да спират на острова, за да ловуват птици и огромни зелени костенурки, британските войници, които го населяват, е възможно да останат без посетители с месеци.

На острова са разположени сателитни проследяващи станции и наземни антени. Край него се осъществява и Wideawake Airfield - съвместно военно учение на Кралските военновъздушни сили и военновъздушните сили на Съединените щати.

На Възнесение има пет населени места, които са обитавани от 940 души, предимно военни. Тъй като няма постоянно жителство, трябва да разполагате с трудов договор за работа на острова, за да останете да живеете на него.

През последните години тук все по-често се появяват туристи. Спортният риболов и наблюдението на птици са популярни дейности, има и голф игрище, за което обаче казват, че е най-лошото в света. Освен това местните вече разполагат с банков клон и 40 километра пътища.

2. Света Елена

Света Елена е вулканичен остров с площ от 122 квадратни километра, който се намира в южната част на Атлантическия океан и се смята за едно от най-изолираните места в света – на 2 000 км от африканския бряг.

Поради тази отдалеченост британците са използвали острова като място за заточение през вековете. Първо за Наполеон Бонапарт, а по-късно за повече от 5000 затворници - холандски, френски и немски заселници от Южна Африка.

Островът е открит през 1502 г. Португалските моряци го намерили необитаем, но с изобилие от дървета и прясна вода, така че той се превърнал във важна спирка за корабите, които навлизат в Южния Атлантик.

За разлика от Възнесение, Света Елена е населен скоро след откриването му и днес има население от 4255 души, разпределено в осем области. Островът печата свои собствени банкноти и има банка, поща и интернет домейн.

Туристите са привлечени от изгнанието на Наполеон. Те пристигат с кораби, тъй като на Света Елена няма летище.

3. Тристан да Куня

Тристан да Куня е вулканична група острови и е най-отдалеченият населен архипелаг в света - на 2 800 км от Южна Африка и на 3300 от Южна Америка. Само остров Тристан да Куня е населен, като на него живеят 269 души.

Островът е доминиран от конуса на вулкана, който се извисява над зелените склонове. Последното голямо изригване е било през 1961 г., когато жителите му са евакуирани в Англия.

Островите са открити през 1506 г., но официално са проучени през 1767 г., когато на тях спира френска фрегата. По това време те са необитаеми, но има прясна вода на разположение.

Подобно на остров Възнесние, първите селища се появяват на Тристан да Куня след изгнанието на Наполеон на Света Елена. Британците не искат французите да използват острова за потенциална спасителна операция, затова го присъединяват към Света Елена през 1816 г.

Първоначално островът от 113 кв. км е населен от британски военни, но постепенно се появява и цивилно население. Днес основният доход идва от селското стопанство, а повечето хора работят за местната власт.

Чужденци нямат право да купуват земя или да живеят на Тристан да Куня. Не е лесно дори и да достигнат до там, затова на туристите се препоръчва да планират пътуването си година по-рано, тъй като те се нуждаят от специално разрешение и място на един от малкото кораби, които посещават Тристан да Куня.

За тези, които обитават острова, животът е станал малко по-технологичен: вече разполагат с два телевизионни канала, телефонни линии, достъп до интернет, а местното училище (с пет класни стаи) е с компютърна зала. Пощата обаче все още пристига само десет пъти годишно с кораб.

Вижте още: Тристан да Куня - най-отдалеченото място на света

4. Великденският остров

Холандският изследовател, който открил острова, му дава това име, защото стъпва на него на Великден през 1722 г. Първото му население е било от полинезийци, които идват от съседните острови.

Великденският остров е анексиран от Чили през 1888 г., след като голяма част от неговото коренно население умира. Заедно с неговите обитатели изчезват и знанията на предците и културата на острова, което е и причина много от въпросите, свързани с него, да остават загадка и до днес.

Езикът ронгоронго и неговата азбука все още не са разчетени, не е разкрит и произходът на големите каменни статуи, които са символ на Великденския остров.

Населението му днес е 3791 души, смесица от европейци, метиси и индианци. По-голямата част от тях живеят в най-голямото селище - Ханга Роа. На Великденския остров има международно летище – едно от най-отдалечените в света.

Два полета седмично носят постоянен поток от посетители – туристи и учени, гарантиращи основните доходи на острова.

5. Питкерн

Питкерн е група от четири вулканични острова в южната част на Тихия океан. Само Питкерн, който, със своите 47кв. км, е вторият по големина остров, е населен.

Обитаван от полинезийците в продължение на няколко века, островът е изоставен, когато британските моряци го откриват през 1767 г. Той става британска колония през 1838 г. и е един от първите, на които се дава право на глас на жените.

Питкерн винаги е бил рядко населен, достигайки едва 233 жители по време на своя връх през 1937 г., като от тогава много от неговите обитатели са емигрирали в Нова Зеландия. Днес той е с население от 50 души, което прави по-малко от един жител на квадратен километър.

Земеделие, риболов и занаяти – това са основните източници на доходи на острова. На него няма летище, но пък жителите му разполагат с един уличен телефон. Круизните кораби спират на това място на всеки няколко месеца, но само ако времето позволява.