Българската икономика ще продължи да крета бавно нагоре поне до 2017 г. В резултат доходите от труд също ще растат почти незабележимо - средно с 3.5% - 5.5% номинално в следващите три години. Това става ясно от Конвергентната програма на България за периода 2014 - 2017 г., която предстои да се изпрати на Европейската комисия.

Според правителствените експерти задържащ ефект върху растежа на доходите от труд ще продължат да оказват високите нива на безработицата. Според прогнозите през тази година тя ще намалее минимално - с 0,1 процентни пункта до 12.8%. В следващите три години положението постепенно ще се подобрява, като през 2017 г. се очаква безработицата да падне до 10.9%.

Доходите, които зависят от държавата, ще се покачват, пише „Труд". Минималната работна заплата ще стане 380 лв. от 1 януари догодина, 420 лв. - от началото на 2016 г., и 450 лв. - от 1 януари 2017 г. От 1 юли всяка година пенсиите ще се осъвременяват по "швейцарското правило", но точни разчети няма.

В конвергентната програма е заложено още вдигане на вноската за втора пенсия от 5 на 7% от 1 януари 2017 г. В документа обаче не се уточнява дали това ще стане за сметка на намаляване на процента за фонд "Пенсии" на НОИ или чрез повишаване на съвкупната осигурителна тежест за работещите и работодателите.

До края на тази година предстои да се вземат важни решения - за увеличаване на пенсионната възраст и за пенсиите на хората с първа и втора категория труд, които от 1 януари 2015 г. трябва да се плащат изцяло от частните професионални фондове, пише още в правителствения документ.

Обновената прогноза показва далеч по-плавен ръст на разходите за пенсии в следващите години, което се дължи най-вече на увеличаването на възрастта за пенсиониране. От 9.92% от БВП през 2010 г. харчовете за възнаграждения на хората от третата възраст ще достигнат 10,60% през 2060 г., а не 11.06%, както се смяташе доскоро. Същевременно пенсиите ще стават все по-ниски спрямо заплатите. Т.нар. коефициент на заместване ще падне от 45% през 2014 г. на 37,5% през 2060 г.

Дълго рекламираната акция на кабинета "Орешарски" - коректното и бързо възстановяване на ДДС на бизнеса, не е довела до мащабни резултати. За шест месеца - от юли до декември 2013 г., данъчните са възстановили на бизнеса близо 3.3 млрд. лв. ДДС, което е само с 200 млн. лв. повече в сравнение с второто шестмесечие на 2012 г., при управлението на бившия финансов министър Симеон Дянков.

Скоро след като взе властта премиерът Пламен Орешарски обвини на няколко пъти бившите управляващи от ГЕРБ, че редовно са задържали стотици милиони левове ДДС на бизнеса, за да крепят бюджета.

След него и финансовият министър Петър Чобанов обяви, че се слага край на тази порочна практика, а ведомството му излезе с анализ, според който е имало системно задържане на ДДС по времето на Дянков. От данните обаче се виждаше, че проблемът е съществувал почти само през месец декември с цел по-нисък бюджетен дефицит.

Единствената полза от акцията "ДДС" на кабинета "Орешарски" беше, че през декември 2013 г. наистина нямаше умишлено задържане на данъка с фискални цели. За останалите месеци се оказа, че проблем реално не е съществувал и дори през някои от тях сегашните управляващи са върнали по-малко ДДС в сравнение с ГЕРБ през 2012 г.

Самото увеличение от 200 млн. лв. на върнатия ДДС през втората половина на 2013 г. не може да се отчита като голямо постижение, защото постъпленията от данъка м.г. се увеличиха с 215 млн. лв. и е логично и върнатият ДДС да е по-голям.

До 2017 г. най-много ще растат разходите за издръжката и дейностите на администрацията, става ясно от конвергентната програма на страната за пред Брюксел. Издръжката на т.нар. перо "общи държавни служби" ще се увеличи от 3,7% на 4,7% от БВП.

България ще запази сравнително високото си ниво на разходи за икономически дейности като земеделие, транспорт, комуникации, енергетика - 4,9% през 2017 г., но ще намали парите за образование до 3,4%. Делът на средствата за здравеопазване ще се запази в сегашния си размер от 4,6% от БВП.

Страната ще продължи да изостава от европейските тенденции във финансирането на отбраната. В следващите три години управляващите не предвиждат да увеличат дела от БВП за отбрана, и той ще остане на сегашното си ниво от 1,1%. Това е най-ниският дял на финансиране на сектора в последните години, като дори в кризисната 2009 г. той е бил 1,3%.

В страните от ЕС към 2012 г. разходите за отбрана са в размер на 1.5% от БВП, като плановете са това ниво да се запази до 2017 г.