След изборите този уикенд, следващият парламент на Европа ще има доста работа - на фона на редицата проблеми, излагащи на сериозен риск икономическия и политически съюз.

Наблюдава се ръст на антиевропейските нагласи във време, в което мнозина призовават за по-голяма евроинтеграция, и нарастващи опасения относно слабото икономическо възстановяване на региона и проблемите, които продължава да изпитва бизнеса.

Новоизбраните 751 членове на Европейския парламент ще представляват над 500 милиона души в 28-те страни от ЕС, а подобни мащаби дават почва за доста разногласия.

Какво са ключовите въпроси, с които ще се сблъска Европейският парламент?

1. Евроскептицизмът

Евроскептицизмът, или анти-ЕС нагласите, изглежда се е разпространил бързо в цяла Европа, подхранван от гнева по отношение на кризата в еврозоната и строгите мерки за икономии, въведени в резултат на това.

На тези избори броят на представителите на евроскептичните партии в Европейския парламент се е увеличил с 19% до 143, според прогнозните резултати от снощи.

Партии, които са против ЕС, печелят първите места във Франция, Великобритания, Гърция и Дания. Голямата победа във Франция конкретно бе изненада, като над 25% от гласовете са отишили за партията, водена от Марин льо Пен.

Това увеличение в броя на анти-ЕС членовете на Европейския парламент означава, че голяма част от него в момента активно иска разпускане на ЕС.

"Един поляризиран парламент е притесителен, защото не предлага това, което повечето гласоподаватели искат," казва Мат Персон, директор на Open Europe, пред CNBC.

"Хората като цяло искат нещо средно между 'никаква Европа' и 'цялата Европа'. Те искат по-малък ЕС, но по-добър ЕС, но ще бъдат лишени от този избор, ако парламентът се поляризира."

Това може да окаже влияние и върху пазара, според анализатори от Bank of America Merrill Lynch, които предупреждават за увеличаване на фрагментацията сред европейските институции.

Не всички новини обаче са лоши, според Персон, който смята, че ще има ясни стимули за проевропейските представители на парламента да "се обединят и да изолират анти-ЕС настроените."

2. Слабият икономически растеж

Данните за икономическия растеж, публикувани по-рано този месец, попариха всякакви представи, че икономическото възстановяване на Европа набира сериозна сила.

БВП на ЕС отбеляза ръст от 0.3% за първото тримесечие, докато икономиката на еврозоната е нараснала с едва 0.2%. Някои средиземноморски страни се представят особено лошо, като икономиките на Италия, Кипър и Португалия дори се свиват.

Тези разочароващи данни поставя под допълнително напрежение Брюксел, който често е обвиняван за икономическото положение, въпреки факта, че по-голяма част от отговорността за данъчното облагане и държавните разходи е на отделните правителства.

"Брюксел неизбежно ще има проблеми с това да играе ключова роля," казва Персон, но подчертава една област, в която ЕП може да оима осезаемо влияние.

"Откъде ще дойде икономическият растеж? Брюксел може да помогне за максимизирането на потенциала на единния пазар, това е ключовият инструмент за генериране на растеж, с който разполага ЕС."

3. Проблемите на бизнеса

С представянето на европейската икономика е неизменно свързана и силата на бизнеса, но компаниите в цяла Европа изпитват сериозни проблеми от началото на дълговата криза.

Строгите програми за затягане на фискалната дисцплина се отразиха на потребителските разходи, а компаниите се борят и със скъпото евро, което оскъпява износа им на световния пазар. Миналата седмица данни показаха, че бизнес активността в еврозоната губи инерция през май.

Арналдо Абруцини, главен секретар на Европалати, посочва един проблем, който продължава да тормози компаниите в Европа - достъпът до финансиране.

Кредитирането е признак на икономиката в подем, но кредитите към бизнеси и домакинства продължават да падат през март.

"Кредитирането не се подобрява, на първо място заради склеротичния подход към банковия сектор," казва той пред CNBC.

"От една страна, ние молим банките да се рекапитализират, за да са по-стабилни; от друга страна, ние молим банките да продължат да отпускат кредити на малкия бизнес, където рискът е по-голям."

Той призовава Брюксел да въведе допълнително разделяне на банковия сектор, отделяйки търговската и инвестиционната дейност на банките с цел насърчаване на кредитирането.

Намаляването на регулационната тежест също би дала импулс на бизнеса, според Персон, а следващият Европейски парламент лесно би могъл да се заеме с това.

"Все още има прекалено много бюрокрация," казва той. "Брюксел може незабавно да подобри репутацията си и да помогне на бизнеса, като даде на компаниите по-голяма свобода."