Западните банки са продължили да изтеглят средства от Централна и Източна Европа през четвъртото тримесечие на 2013 г., според доклад на Банката за международни разплащания (БМР), цитиран от Reuters, но като цяло кредитните условия са започнали да се подобряват.

Институциите, които се отчитат пред БМР, са ограничили външната си екзпозиция в развиващите се европейски държави, с изключение на Русия и Турция, с 0.3% от БВП през четвъртото тримесечие на 2013 г., според доклада.

Свиването е приблизително колкото отчетеното понижение от 0.2% в предходното тримесечие, се казва в доклада, публикуван от "Виенската инициатива".

В него се посочва още, че като цяло външните условия за финансиране са се подобрили в региона през четвъртото тримесечие на 2013 г. заради резкия скок в портфейлните инвестиции, които включват инвестициите в пазарите на облигации и акции.

"Условията, както при търсенето на кредитите, така и при предлагането, се очаква да се подобрят в следващите шест месеца," се казва в доклада. "Кредитният растеж в Турция и настоящите страни членки на Общността на независимите държави (ОНД) остава висок; в останалата част от региона все още обаче няма ясни признаци на възстановяване на кредитния растеж като цяло."

Виенската инициатива има за цел да предотврати прекомерното изтегляне на чужди капитали от региона, които биват заменяни с капитали от местни източници.

Развиващите се европейски държави се радваха на голям приток на чужди капитали в годините на бума преди началото на световната финансова криза. Оттогава част от парите бяха изтеглени, тъй като големите банки се опитват да запълват дупките в счетоводните си баланси.

Според доклада размерът на ограничаването на чуждестранното финансиране в региона варира значително. Словения, която през миналата година за малко избегна международния спасителния план, изпитва най-голям общ отлив на средства през 2013 г., които са в размер на 8.55 от БВП.

Най-голям отлив на капитали през последното тримесечие на 2013 г. е имало в Словакия, Македония и Унгария, като той е бил в размер на 4.3%, 3.7% и 2.3% от БВП, респективно.

Според доклада регионът все още е изправен пред редица рискове, които биха могли да се отразят отрицателно на банковото финансиране, като конфликтът между Русия и Украйна, оттеглянето на стимулите за щатската икономика и последствията от стрес тестовете в еврозоната, които могат да намалят апетита на западните банки за експозиция в региона.

"Ако тези рискове се материализират, страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа може да се сблъскат с волатилност на финансовите пазари с по-високи рискове премии, ограничен достъп и по-голям натиск вследствие на процеса на деливъридж," се казва в доклада.

Според доклада страните от региона трябва, освен другите мерки, да поддържат и гъвкав обменен курс, да създават възможност за мерки по отношение на фискалната политика и да се борят с проблема с лошите кредити, за да могат да се противопоставят на евентуални сътресения.