Избирането на Петро Порошенко за президент на Украйна е изпълнено с надежда, че той ще спре конфликта с Русия и ще построи мост със Запада. Надежда, че ще подобри състоянието на сриващата се украинска икономика. Надежда, че ще се спре избухването на гражданска война в страната.

Най-голямата надежда обаче е, че Порошенко ще стане първият в света наистина ефективен, демократичен президент милиардер. Изгледите обаче не са добри, пише CNBC.

Една от причините е самата Украйна. Страната съвсем не се отъждествява с демокрация и свободни пазари. Предишните й президенти - от Виктор Янукович през Виктор Юшченко до Леонид Кучма, често демонстрираха повече интерес в построяването на огромни имения и в заглушаването на опонентите си, отколкото в изграждането на устойчива икономика и гражданско общество.

Порошенко, който е известен като "Шоколадовият крал," притежава базираната в Киев Roshen Sweets, която произвежда шоколад и други сладкарски изделия.

Гласоподавателите се надяват, че след като наскоро получи властта, той ще я използва, за да скрепи мира с Русия и за просперитета на Украйна, а не за да се обогати още повече. Точно в това е проблемът с повечето президенти милиардери.

"Проблемът за Порошенко определено ев това, че самият той е силен бизнесмен," казва Олекси Харан, преподавател в Киевския университет. "Проблемът ще е да раздели бизнеса от политиката."

Това разделение се оказва трудно в други държави.

Силвио Берлускони, милиардерът медиен магнат, който бе министър-председател на Италия три пъти в периода 1994-2011 г., в момента има едногодишна присъда за полагане на общественополезен труда за данъчна измама. Той също така има повдигнато обвинение, че е правил секс с непълнолетна проститутка.

Вижте още: Как най-бедният бразилски щат роди един от най-богатите кланове

И докато Берлускони и неговите поддръжници твърдят, че той е просто жертва на политическите опоненти отляво, италианската икономическа и политическа система остава до голяма степен трудно функционираща след дългото му управление.

Подобен случай е и милиардерът медиен магнат Таксин Шинаватра, който бе министър-председател на Тайланд. Шинаватра в момента живее в изгнание, за да избегне обвиненията в корупция в родната му страна.

Неговата сестра Инглук Шинаватра наскоро бе свалена от поста министър-председател. По подобие на случая с Берлускони, поддръжниците на Таксин твърдят, че той е несправедливо демонизиран от политическите си опоненти.

Според тайландски съд обаче 1.4 млрд. долара от състоянието на Таксин са натрупани незаконно, докато е бил министър-председател. Фактът, че в момента Тайланд се управлява от военните, а състоянието на икономиката се влошава, предполага, че Таксин не е направил особено много по отношение на подобряването на устоите на демокрацията или състоянието на икономиката на страната.

Владимир Путин също може да бъде причислен към президентите милиардери. Путин, разбира се, твърди, че не е богат. Според някои медии обаче личното у състояние възлиза на милиарди.

Предвид икономическите проблеми на Русия, нарушението на човешките права в страната, липсата на истинска опозиция и нахлуването в съседни държави в последно време, това превръща Путин в нагледен пример за автократски държавен лидер милиардер.

И така има ли причина и ефект между богатството на милиардерите и лошото управление? Не е задължително.

Държавните лидери милиардери, които са получавали властта, досега са все в държави с нетрадиционни форми на демокрация с условия за корупция и задкулисни договорки. Това са точно такъв тип страни, в които с богатство лесно може да се купи властта.

Това също така са точно такъв тип държави, които не могат да бъдат оправени от един лидер в един или два мандата.

Милиардерите обаче имат някои характерни черти, които не им помагат особено да бъдат демократични лидери. Техният успех идва от създаването на компании, нарушаването на правила, пренебрегването на критиките и контролирането на практина на всеки аспект на техния живот и компании. Веднъж след като са натрупали състоянието си, милиардерите вече свикват да получават това, което искат.

За милиардерите, които са икономически хищници по природа, не е лесно изведнъж да загърбят личните си интереси.

Близо три четвърти от милиардерите предприемачи, участвали в направено наскоро проучване, посочват икономическата печалба и богатството като основните мотивиращи фактори за тях. Да си политически лидер, от друга страна, е по-сложна задача, включваща компромиси, сътрудничество и обществени интереси.

Някой ден може и да видим страхотен президент милиардер, но е малко вероятно Порошенко да е първият.