ЕС е изправен пред една от най-тежките си битки за власт във връзка с най-влиятелния пост в Брюксел в момент, когато европейските лидери се стремят да възвърнат контрол след изборите, на които крайната десница и крайната левица постигнаха голям успех и те се превърнаха във вот на недоверие за много национални правителства.

Дейвид Камерън зае дефанзивна позиция след разкриването на дълбоки разногласия миналата седмица относно кандидатурата на люксембургския федералист Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия. Но той не е единственият, който се обявява срещу водещия кандидат, пише британският вестник "Гардиън".

Вчера италианският премиер Матео Ренци даде да се разбере, че Юнкер може би е неприемлив за него. А след като загуби изборите във Франция от крайнодесния Национален фронт, Франсоа Оланд също изглежда се противопоставя на кандидатурата на Юнкер.

Твърди се, че той казал на германския канцлер Ангела Меркел, че постът трябва да бъде предоставен на французин, за предпочитане на бившия му финансов министър Пиер Московиси, посочва БГНЕС.

Меркел, която е най-влиятелният лидер в Европа, се смята за ключова фигура в търсенето на компромис относно позицията председател на комисията. Нейната позиция относно перспективите на Юнкер остава неясна, въпреки че официално, като лидер на Християндемократическия съюз, в Германия тя го подкрепя.

Камерън казал на Меркел на среща на върха миналата седмица, че Европа не може да бъде ръководена в следващите пет години от "човек на 80-те години на миналия век", съобщи сп. "Шпигел".

Това е битка, която се очертаваше от месеци. Преди изборите "Гардиън" съобщи, че Камерън ще има проблем с Юнкер, защото той беше лидерът на парламентарния блок, към който не принадлежи нито една британска партия.

Тогава Юнкер каза: "Камерън трябва да се придържа към ясните правила в договора...Който и да спечели, печели...Въпросът не е дали сме подкрепяни във Великобритания, а защо Великобритания не се придържа към вота на континентална Европа".

Юнкер повтори притеснението си в интервю за неделния брой на в. "Билд": "Не можем да си позволим да бъдем изнудвани", каза той. Споровете за това кой да оглави комисията и за още няколко ръководни поста в Брюксел вероятно ще продължат до есента.

В Брюксел смятат, че Камерън допусна грешка, като се противопостави толкова бързо на Юнкер. Смята се също така, че той е слаб в Европа заради обещанието си за референдум относно членството на Великобритания в съюза през 2017 г. и защото е считан за заложник на своите депутати и на ЮКИП на Найджъл Фараж, която му нанесе тежко поражение на изборите.

Камерън е подкрепян най-открито от Унгария, както и от премиерите на Швеция и Дания, но не може да наложи вето на назначаването на Юнкер и за момента няма достатъчна подкрепа, за да постигне блокиращо мнозинство в Европейския съвет.

Макар че националните лидери спорят за това кой трябва да получи поста председател на еврокомисията, истинската битка е между правителствата на ЕС и Европейския парламент за това кой трябва да има определящата дума за назначенията.

По настояване на основните партии в парламента изборите миналата седмица бяха първите, които включват номинации за поста председател на комисията, което означава, че кандидатът от спечелилата партия трябва автоматично да получи поста.

Но националните лидери, а не парламентът трябва да предложат председателя на ЕК. След това номинацията трябва да бъде подкрепена с абсолютно мнозинство от 376 депутати в парламента. Лидерите на ЕП заплашват да блокират всеки, който не отговаря на техния избор.

"Сега водя всички мои разговори в духа на това, че Жан-Клод Юнкер трябва да стане председател на Европейската комисия", каза Меркел в петък, най-категоричната й декларация в подкрепа на люксембургеца. Тя обаче си остави поле за маневри.

Известно е, че нейните топ съветници по въпросите на ЕС се противопоставят на Юнкер с основанието, че парламентът трябва да знае кой взема решенията.

Председателят на Европейския съвет, ръководещ срещите на върха на ЕС, Херман Ван Ромпой също е открит опонент на прякото избиране на кандидати за поста. Той отговаря за преговорите с лидерите на парламента с цел постигане на компромис и на споразумение.