Българските ниви вече няма да “раждат” милионери от субсидии на Европейския съюз. Правителството в оставка вчера одобри концепцията за директните плащания до 2020 г., която предвижда един фермер да не може да получава повече от 300 000 евро подпомагане за обработваната земя

Наред с това, ако дължимата субсидия е между 150 000 евро и 300 000 евро, сумата ще се намалява с 5 на сто. Това става ясно от документа, който предстои днес да бъде изпратен за одобрение в Брюксел.

Таванът на субсидията ще се изчислява, след като се приспаднат разходите за заплати, данъци и осигуровки, информира в. Труд.

Кой какво губи

Между 35 и 78 фермери “ще изгорят” с милиони субсидии, които досега са получавали от обработваната от тях земя след въвеждането на тавана от 300 000 евро. Числата варират, защото се очаква до 2020 г. субсидията за земя да расте и броят на фермерите, достигащи тавана, да се увеличи.

Спестените пари заради тавана на субсидиите за ниви ще са между 2.7 млн. евро и 6.4 млн. евро до 2020 г. Те ще бъдат прехвърлени към Програмата за развитие на селските райони. Средствата ще бъдат насочени за проекти за животновъдство, зеленчукопроизводство, овощни и трайни насаждения, биопроизводство, пчеларство, етерично маслени култури.

Орязването на субсидиите ще обхване стопанствата с над 38 340 декара през 2015 г. Тъй като подпомагането за всеки декар ще се увеличава, до 2020 г. рестрикцията ще обхване и стопанствата над 25 270 дка.

Браншът

Орязването на субсидиите бе подкрепено от почти всички браншови организации. “Подписахме се под условие и признавам, че някои от членовете на Асоциацията на зърнопроизводителите бяха против”, каза нейният зам.-шеф Ангел Вукодинов.

Против се обяви Асоциацията на земеделските производители. “България не бива да спъва възможността на големите зърнопроизводители да продължат да се развиват”, каза шефът Венцислав Върбанов.

За средните и малките производители се заделят повече средства

Повече субсидии ще има за средните и малките земеделци, става ясно от концепцията на министерството на земеделието. Още през януари догодина за първи път ще бъде приложено т.нар. преразпределително плащане. То предвижда за първите 300 дка от стопанството подпомагането да е с 15 лв./дка по-високо. Така за всеки декар вместо 30 лв. ще се плащат по 45 лв. Бюджетът за 2015 г. ще бъде 55 889 146 евро.

Новата схема изкара наяве обаче първите подводни камъни. Оказа се, че заради по-високите субсидии за първите 300 дка при кандидатстването тази пролет изненадващо са се явили с 16 000 повече стопанства. Съмненията са, че някои фермери набързо са раздробили стопанствата си на няколко по 300 дка, за да вземат повече пари.

Гратис

Повече субсидии ще има и за производителите на плодове, зеленчуци и за животновъдите чрез т.нар. обвързана подкрепа. За времето от 2015-2020 г. се предвижда 13% от целия пакет за преки плащания да се даде за подпомагане на тези уязвими сектори. В допълнение 2% обвързана подкрепа ще бъде насочена към протеинови култури. Средствата са в размер на 205 млн. лв. Помощта обаче вече скара животновъди и зеленчукопроизводители.

“Не е справедливо тези пари да се разпределят 60 на 40 в полза на животновъдите. Справедливо е 50 на 50, а най-верният подход е да се плаща не на площ, а на произведено количество плод на килограм. Така ще се изсветли и сивият сектор”, посочи Слави Трифонов от Националния съюз на градинарите.

“Животновъдството има далеч по-голям дял в БВП, затова заслужава повече пари”, възмути се Бойко Синапов от Асоциацията на животновъдите.

Бонус

Младите фермери, стартиращи в земеделието, ще получават с 25% по-високи субсидии за първите 300 дка от стопанствата им. Бонусът ще е за първите 5 години. За първи път се въвеждат и отделни субсидии за памук за всички фермери.

1250 евро за дребни стопани разгневи земеделците

Почти целият земеделски бранш се обяви срещу схемата за подкрепа на дребните фермери, които обработват поне 5 дка ниви. Помощта за тях ще е от 500 до 1250 евро. Асоциацията на зърнопроизводителите открито заяви, че тези субсидии се пускат предизборно и “ДПС ще купува гласове с тях”.

Помощта за малки стопанства бе лансирана още на 10 март тази година от председателя на ДПС Лютви Местан. Още тогава земеделци заявиха, че тя ще бъде насочена към тютюнопроизводителите, защото другите дребни производители - на зеленчуци и плодове и досега получаваха европомощи за 5 дка градини.

“Държавният бюджет отпусна 130 млн. лв. за премии за тютюна. Сега се добавят европари от 500 до 1250 евро”, посочи Радослав Христов от Асоциацията на зърнопроизводителите. До 2020 г. парите от хазната за тютюн ще трябва да се намалят с 50%.

Черен списък за пишман стопани

С новите евросубсидии за ниви за първи път ще се приложи “черен списък” за фермери и фирми, които не могат да получават директни плащания.

Това ще са лица, които експлоатират летища, водни съоръжения, предоставят жп услуги или услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. В негативния списък ще се включат и държавни и общински органи и учреждения.

В “черния списък” ще попаднат и всички фермери, които не покриват изискването за активни земеделци. За активни ще се приемат тези, при които поне 30% от доходите са от агробизнес. Освен това трябва да са регистрирани като земеделски производители.

Съпредседателят на Националния говедовъдски съюз Димитър Зоров посочи, че редица браншови асоциации настояват тази летва да скочи на 50 на сто.

Експертът Снежана Благоева обаче контрира, че регламентите не позволяват прагът от 30 на сто да се надскочи. От съюза на говедовъдите настояха тези земеделци да декларират изрично налична или наета техника, което гарантира, че той ще работи реално.

Всички фермери извън черния списък ще получават субсидии само ако имат нотариален акт за собственост на земята или арендни договори. От 2007 до 2013 г. министерство на земеделието спазваше “римското правило”, че е по-важно земите да се обработват и не изискваше подобни документи.

Редуването на културите става задължително

Новост в концепцията за директните плащания е забраната в стопанството на даден фермер да се отглежда само една култура, например жито.

Стопанства с обработваема земя между 100 и 300 дка трябва да отглеждат поне 2 култури, като основната не трябва да заема повече от 75% от общата площ.

Фермите над 300 дка ще сеят поне 3 култури, като основната също ще заема до 75% от нивите. Ако пък основните култури са две, те могат да са върху не повече от 95% от обработваемата земя.