Разрастването на глобалната икономическа и финансова криза принуди централните банки по света да прибягнат до неконвенционални мерки, за да овладеят пораженията и да стимулират бързото възстановяване. Европейската централна банка (ЕЦБ) разработи финансовия инструмент Целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране (TLTROs), с който инжектира ликвидна подкрепа и осигурява евтино финансиране. През септември и декември тази година ЕЦБ ще проведе два нови аукциона по своята програма за предоставяне на евтино финансиране към банките в Еврозоната, пише в свой анализ Мирослав Иванов.

От евтино, по-евтино

Цената за тези средства се формира от основния лихвен процент (ОЛП) на ЕЦБ плюс надбавка от 10 базисни пункта. Към настоящия момент ОЛП на ЕЦБ е в размер на 0.15%, което означава, че банките трябва да заплатят за средствата лихва от 0.25%. Тук е мястото да припомним, че ЕЦБ намали своя ОЛП в началото на м. юни като до преди това той бе 0.25%. Ниската инфлация в Еврозоната най-вероятно ще принуди ЕЦБ да прибегне до допълнително намаление на основния си лихвен процент в края на годината. Някои от най-песимистичните очаквания са, че ОЛП в Еврозоната ще трябва да достигне отрицателни стойности, за да се пребори ниската инфлация.

Според информация изнесена от престижния икономически сайт Bloomberg, четирите най-големи Италиански банки ще поискат финансова инжекция от ЕЦБ, която представлява ликвидна подкрепа, през септември, в размер от 27 млрд. евро като само UniCredit, ще поиска 7 млрд. евро като очакванията са при втория аукцион през декември да бъдат набрани нови средства за поделенията й в Германия и Австрия. Втората по големина банка в Италия Intesa Sanpaolo SpA планира да се възползва от 13 млрд. евро, а Banco Popolare SC възнамерява да потърси 3,8 млрд. евро. Изчисленията на анализаторът в Вarclays Plc Джузепе Марафино са, че общо всички банки от Еврозоната ще поискат 110 млрд. евро през септември, а обемът на отпуснатото евтино финансиране ще се увеличи през декември с нови 160 млрд. евро.

В България

Защо българските банки не се възползват от евтиното финансиране, за да предложат на гражданите и бизнеса в страна ниско лихвени кредити?

Предоставяните финансови инжекции от страна на ЕЦБ са достъпни само за банките от страните в Еврозоната. Поради тази причина българските банки не могат да получат средства на рекордно ниските лихви към момента от 0.25%. Въпреки това, теоретично част от тези средства могат отново да достигнат до България. Над 80% от българския банков сектор е собственост на чужди банки. Необходимо е банките майки намиращи се в страните от Еврозоната просто да преразпределят част от евтиното финансиране към своите дъщерни дружества в България. За съжаление това не се случва или поне заетите на рекордно ниски лихви средства не се предоставят на българския пазар на закономерно по-ниски нива. По данни на БНБ през юли 2014 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в евро 9.12%, а по жилищните кредити в евро 6.89%. Нива, които са ниски на база стойността на средствата набирани от вътрешния пазар, но ярко контрастиращи със стойността от 0.25% на предлаганото от ЕЦБ финансиране.

Защо БНБ не предложи на банките в страна подобен финансов инструмент?

На 1 юли 1997 г. в България е въведен Валутен борд. Той гарантира фискална и бюджетна дисциплина в страната. Централната банка обаче е ограничена в част от своите типични функции на емисионна институция – няма право да провежда парична политика, да кредитира правителството и да рефинансира търговските банки. Ето защо БНБ не може да разработва и прилага програми за евтино финансиране като ЕЦБ.

Също така при наличие на ликвидна криза в сектора, породена от външни фактори, подкрепа може да окаже правителството на страната. То от своя страна обаче също не може самостоятелно да пренасочва средства, а трябва преди това да получи разрешение от Европейската комисия. Преди броени дни ЕК одобри схема за предоставяне на ликвидност на българските банки на стойност 3.3 млрд. лева.

В разпространеното прессъобщение бе посочено, че механизмът ще предостави нужна и пропорционална ликвидност в контекста на външни за системата, небанкови обстоятелства. Това ясно показва, че въпреки своята явна неравнопоставеност в сравнение със страните от Еврозоната, българската банкова система е стабилна и сътресението в нея е моментно и се дължи на външни фактори.

Равносметката

Реално ЕЦБ се е превърнала в заложник на банките в Еврозоната, които просто молят за повече евтини пари и за повече правителствени програми, за да могат да извлекат ползи. Така по-малките страни като България се оказват с много по-добра финансова дисциплина от самата Еврозона, но са подложени на натиска на външни икономически и финансови интереси, на които все по-трудно могат да противостоят.