През последните седмици, когато се говори за КТБ, преобладава емоцията. Някои мразят КТБ и искат още утре лицензът да бъде отнет, независимо че все още не е приключила оценката на одиторите и не се знае реалното състояние на активите. Други искат още утре КТБ да се отвори, вярвайки, че всичко е наред, отново прибързвайки преди оценката на одиторите. Реално обаче и на двете страни в този спор липсват най-важните данни, които ще предопределят съдбата на КТБ.

Какво знаем и какво не знаем, пише за Труд икономистът Георги Ангелов:

От месечните отчети за банковата система знаем, че от 13 до 20 юни от КТБ са изтеглени 907 милиона лева. Според доклада на квесторите от края на май до края на юни ликвидните активи на банката са намалели с близо 1.1 милиарда лева (670 милиона налични пари, 265 милиона ценни книжа и 130 милиона депозити в банки). На практика, банката е останала с минимална ликвидност - високоликвидните активи са едва 144 милиона лева, което не е достатъчно за нормална дейност.

Какво означава липсата на ликвидност? Означава, че ако банката бъде отворена, тя няма да може да работи. От Ройтерс например знаем, че на 19-20 юни БТК е поискала да си изтегли всички пари от КТБ, които са 71 милиона евро. Топлофикацията в София също иска да изтегли своите 80 милиона (дори уволниха директора заради тях).

Накратко, КТБ няма достатъчно собствена ликвидност, за да може да отвори. За да се говори за евентуално отваряне на банката, ще има нужда от осигуряване на значителна ликвидност от външни източници - или от акционерите, или от държавата, или от продажба на активи. Това го знаем.

Не знаем обаче точно колко ликвидност е необходима, за да се възстанови доверието в КТБ - най-вероятно не става въпрос за 5-10%, а многократно повече. Ще получим някаква представа за нужната ликвидност при отварянето на банка Виктория (бивша Креди Агрикол) - понеже тази банка е по-малка и има качествени активи, тя може да се отвори по-бързо, което ще ни позволи да видим какъв дял от вложителите ще си изтеглят парите.

Другата неяснота е за размера на загубите на банката и капиталовия недостиг. Одиторите не можеха да дадат оценка за голяма част от кредитния портфейл поради липсващи документи, поради което БНБ отпусна допълнителен срок до 20 октомври, в който квесторите да съберат документите и одиторите да дадат оценка на активите. Това, между другото, не е учудващо - и в другите страни външната оценка на активите на банки отнема поне 3-4 месеца, особено при наличие на проблеми (например в Кипър оценките на активите продължиха от края на 2012 до средата на 2013 г.).

Възможни алтернативи

На теория съществуват множество алтернативи, но кои на практика биха могли да се реализират зависи от три неизвестни фактора - колко е капиталовият недостиг на КТБ, какъв капитал и ликвидност биха предоставили акционерите или други инвеститори, какви средства би отпуснало следващото правителство и с каква цел.
Най-добрият сценарий би бил, ако се окаже, че капиталовият недостиг на КТБ е умерен и в същото време да се намерят частни инвеститори, които да осигурят капитал и ликвидност на банката. Тогава нито данъкоплатците, нито вложителите ще претърпят загуби (макар че сегашните акционери ще загубят изцяло или частично парите си). Но това е по-скоро пожелателен сценарий, а практиката от последните години в Европа показва, че такива сценарии не се реализират.

Реалистично е да се предположи, че най-вероятно ще има нужда от държавно финансиране - ако се отнеме лицензът на КТБ, тогава ще е нужно да се предоставят средства за изплащане на гарантираните влогове до 100 хиляди евро. Ако се спасява банката, тогава ще има нужда от капитал и ликвидност. Въпросът е кой е сценарият, който е най-изгоден за данъкоплатците?

Спасяване на цялата банка изцяло с държавни средства би изисквало колосални средства - за покриване на загуби, за постигане на изискваната капиталова адекватност и за осигуряване на ликвидност. При 6.3 милиарда лева привлечени средства, държавата ще трябва да ангажира ликвидност и капитал от подобен порядък. Това е най-скъпият вариант.

Отнемане на лиценза и ликвидиране на банката ще изисква средства за изплащане на гарантираните влогове, които са около 3.6 милиарда лева, а във фонда за гарантиране на влоговете има около 2.1 милиарда. Т.е. недостигът е около 1.5 милиарда и това финансиране ще трябва да бъде осигурено от правителството. Реално обаче в краткосрочен план правителството ще трябва да осигури повече средства, над 2.2 милиарда, тъй като не всички активи на фонда са пари в брой.

Междинен вариант

Има обаче един междинен вариант, който може да изисква още по-малко средства от данъкоплатците - създаване на нова "добра" банка, в която се прехвърлят само гарантираните влогове до 100 000 евро и съответстващо количество добри активи, по оценката на одиторите. Тази нова банка ще има депозити в размер на 3.6 милиарда лева, активите ще бъдат също толкова, а фондът за гарантиране на влоговете ще предостави капитал и ликвидност за нейното функциониране и ще привлече чужди акционери - като Европейската банка или Световната банка, които да инвестират средства и да увеличат доверието към институцията. Старите акционери, облигационери и големи вложители ще останат в старата КТБ и ще получат (част от) парите си, когато се съберат раздадените кредити.

Този междинен вариант дава най-голям шанс да се намали (или дори изцяло да се избегне) нуждата от държавно финансиране, тъй като привличането на международни институции ще осигури средства, както и репутация на новата "добра" банка, фондът за гарантиране на влоговете ще може да осигури достатъчна ликвидност за стартиране на дейността, а активите на банката ще са достатъчно добри, за да създадат доверие към нейната стабилност. Реалистично е този вариант да се реализира в рамките на месец октомври, веднага след като се създаде нов парламент и се завършат оценките на одиторите в КТБ.