Допълнителни осигуровки, иначе България фалира
България трябва да въведе нови форми за покриване на осигурителните рискове, за да бъде гарантирана стабилността на системата и държавният бюджет при продължаващото застаряване на населението.
Това показва отчетът на изпълнението на демографската стратегия на страната за 2013 г., подготвен от Министерството на труда и социалната политика, пише вестник „24 часа”.
Според експерти от министерството застраховки за инвалидизиране, безработица и пенсии, както и различни видове банкови депозити са вариантите за допълнително осигуряване. Решението за модела обаче трябвало да бъде взето от политиците, като преди въвеждането му ще се търси обществено съгласие.
В момента всички тези рискове се покриват само от НОИ. За да се подпомогне държавният осигурителен институт, е нужно укрепване на пенсионните фондове от втория и третия стълб, се казва още в отчета на демографската стратегия. Предвижда се и плавно орязване на плащанията от НОИ, които не се покриват от осигуровки.
Средната възраст на българите през 2013 г. е достигнала 43 години. Това означава застаряване на нацията с четири месеца само за година, а спрямо 2000 г. - с 3 г. и 3 месеца. За периода 2011-2013 г. очакваната продължителност на живота е нараснала с четири месеца и е достигнала средно 74.5 години.
Този показател показва колко е времето, за което се очаква човек да получава пенсия. Предвид демографската криза и ако не бъдат взети мерки за компенсиране на тази ситуация, България ще затъне в дългове, става ясно от документа на социалното министерство.
Дори при оптимистични сценарии работната сила в страната ще намалее с близо 40% до 2050 г., а реалният ръст на БВП се очаква да се забави до 0.7% на година. По тази причина освен пенсионната система трябва да бъде реформиран и пазарът на труда.
Целта е да има повече работни места за възрастни хора, които да остават по-дълго на работа. Затова е и важно да се привличат инвеститори, които да осигуряват работни места, подходящи и за възрастни.
Бежанската вълна е сред основните причини да намалее отрицателният механичен прираст на населението. През миналата година той е минус 1108 души, докато през 2012 г. е бил минус 2512 души. Най-голямата разлика между броя на изселилите се от страната и този на заселилите се е била през 2010 г. - минус 24 190 души.
Въпреки рекордно ниската раждаемост - само 66 578 деца, положително е, че все повече семейства имат второ и трето дете, отчита министерството. 48.31% от ражданията през миналата година са именно на второ и трето дете, а 51.60% - на първо. През 2011 г. първите деца са били 52%, а през 2012 г. - 51.60%.
7 245 677 души е било населението на България през миналата година, като намалението в резултат на отрицателния естествен прираст е 37 767 души, отчита социалното министерство за 2013 г.