Две седмици – толкова време още трябва да изчакат клиентите на Корпоративна търговска банка, за да разберат отговора на един от основните въпроси, след което да продължат да чакат – месец, два, три или може би повече.

Основните въпроси:

Корпоративна търговска банка, както и дъщерната й ТБ Виктория, са поставени под специален надзор от централната ни банка. Тримесечният срок изтича на 22 септември, т.е. оттук насетне БНБ има опцията той да бъде продължен с максимум още три месеца.

Възможно е обаче това да не се случи. При този вариант има две опции: преструктуриране или ликвидация.

Добър вариант като че ли няма. Двете опции имат своите плюсове и минуси.

На 1 септември от БНБ обявиха, че са получили отговор от двата най-големи инвеститора в банката – свързаното с Цветан Василев Бромак АД и Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО).

Предложенията обаче, според централната банка, не са конкретни предложения и финансови ангажименти, но в тях се декларират принципни намерения за евентуални бъдещи действия.

Едно е ясно – от ФГДРСО заявяват намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ.

Това предложение ще бъде основано на оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите; на допълнителна оценка („дю дилиджънс“) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство, информират оттам.

Може би това е най-добрият вариант – банката да се преструктурира, но това да се направи с минимална подкрепа от страна на държавата и с помощта на настоящите акционери.

Какви са другите варианти?

В случай, че акционерите откажат да участват в преструктурирането, следващото правителство ще трябва бързо да реши дали да се ликвидира банката или да се раздели на добра и лоша банка, каквото предложение е най-често използвано от икономисти, финансисти и дори от главния прокурор Сотир Цацаров.

По този начин ще може да се прибегне до изплащане на гарантираните депозити до 196 000 лв. - факт, за който настояват и от Брюксел.

Следва да е ясен и друг проблем – че във Фонда за гарантиране на влоговете в банките към момента има 2.1 млрд. лв., а заедно с вноските на банките за 2015 г., които следва да се преведат до края на април 2015 г. (в случай, че има забавяне на разрешението на проблема), ще достигат 2.4 млрд. лв.

Дори и в този си вид, сумата не е достатъчна да се изплатят всички гарантирани депозити. При вариант – да бъдат платени всички влогове, държавата ще трябва да отпусне кредит на ФГВБ, но това може да бъде осъществено само и единствено при наличието на работещ парламент, а не по време на служебното правителство.

Както обаче се казва – варианти много, а път – един. Т.е. предстои да видим дали проблемите на КТБ ще бъдат прехвърлени върху данъкоплатците и бюджета или не, а също така дали ще има осъдени.