Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) изплаща средствата на вложителите в банките в размер до 196 000 лв. в случай, че БНБ е отнела лиценза на банка.

Припомнянето от страна на фонда идва след прессъобщението от Европейската комисия относно стартирала процедура срещу България във връзка с достъпа на вложителите до средствата им в „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ) и Търговска банка „Виктория“ ЕАД (ТБВ).

ФГВБ зачита ролята на Българската народна банка (БНБ) като единствена институция, отговорна за осъществяването на банковия надзор и оторизирана да вземе решението във връзка с разрешаването на проблемите с КТБ и ТБВ.

От своя страна, фондът има техническа готовност да изпълни законовите си правомощия за изплащане на гарантираните суми по влоговете в предвидения от закона срок, посочват още от институцията.

Припомняме, че по последни данни в ФГВБ има 2.1 млрд. лв., докато необходимата сума за изплащане на гарантираните депозитите, според БНБ е в размер на 3.6 млрд. лв.

Или иначе казано, недостигът на средства във фонда са в размер на 1.5 млрд. лв.

Само преди две седмици Profit.bg информира, че ФГВБ може да вземе заем от фонд на друга страна членка или правителството да отпусне заем, което обаче може да се случи след като заработи новия парламент.

Кои са отделните стъпки при процедурата за нарушения?

Съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Комисията, в качеството си на пазител на договорите, може да предприеме правни действия срещу държава-членка, която не е изпълнила задълженията си, произтичащи от законодателството на ЕС.

Процедурата за нарушение започва с искане за информация („официално уведомително писмо“) до съответната държава-членка, на което трябва да се отговори в определен срок, който обикновено е два месеца.

Ако Комисията не е удовлетворена от информацията и заключи, че въпросната държава-членка не е изпълнила задълженията си съгласно законодателството на ЕС, тя може да изпрати официално искане за спазване на законодателството на ЕС („мотивирано становище“), приканвайки държавата-членка да информира Комисията за предприетите мерки за изпълнение на задълженията в определен срок, който обикновено е два месеца.

Ако държава-членка продължава да не спазва законодателството на ЕС, тогава Комисията може да реши да призове държавата-членка пред Съда на ЕС. В около 95 % от случаите на нарушения обаче държавите-членки спазват своите задължения съгласно законодателството на ЕС, преди да бъдат призовани пред Съда.

Ако Съдът осъди държава-членка, държавата-членка трябва да вземе необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение.

В особения случай, когато държава-членка не е транспонирала директива в срока, предвиден от Съвета на ЕС и Европейския парламент, Комисията може да поиска от Съда да наложи финансова санкция на тази държава-членка, още когато Съдът се произнася по случая за първи път. Тази възможност, въведена с Договора от Лисабон, е предвидена в член 260, параграф 3 от ДФЕС.