Лъчът надежда в последните сътресения във финансовия пазар продължава да отчита спад в цената на петрола, която намаля с 25% от юни.

Освен неочаквания късмет за американските потребители, спадът, ако се задържи, ще окаже значителен натиск върху 3 проблемни петролни държави: Русия, Иран и Венецуела. Агресивната антиамериканска външна политика на тези три държави през последните години до голяма степен се подхранва от увеличението на приходите от петрола, пише Washington Post.

Въпреки културните и географски различия, режимите на Владимир Путин, Али Хаменей и Николас Мадуро имат подобно автократично управление и амбициите да бъдат регионални лидери. Повече от половината от парите в държавния им бюджет идват от износ на петрол, а плановете им за разходи зависят от високите цени: 100 долара за барел за Русия, 120 долара за Венецуела и 140 долара за Иран, пише The Economist.

Миналата седмица петролът брент се продаваше за само 85 долара за барел, а венецуелските тежък петрол спаднаха до под 80 долара, според сайта на VenEconomia, цитиран от БГНЕС.

Спадът на цените може да се отрази върху международните санкции срещу Иран и Русия. Иран, който загуби около 45% от приходите си от петрол през последните 2 години, можа да увеличи износа си и да възвърне икономическия растеж съгласно временното споразумение за иранската ядрена програма.

Този напредък може да бъде неутрализиран със спад на цените, който на свой ред ще засили натиска върху режима да подпише преди края на ноември дългосрочно ядрено споразумение с коалицията, водена от САЩ.

Путин предприе скъпо военно приключение в Украйна, но неговият финансов министър предупреди този месец, че държавата вече не може да си позволи амбициозния 10-годишен план за разходи в областта на отбраната, да не говорим за социалните разходи.

Както Кремъл добре знае, спадът в цените на петрола в началото на 80-те години помогна за падането на Съветския съюз. Макар все още да не се е отказал от амбициите си в Украйна, руският президент може би скоро ще трябва да се справя с вътрешна икономическа рецесия и недоволството, което тя може да предизвика.

Правителството на Венецуела в четвъртък ще отбележи избирането си в Съвета за сигурност на ООН – позиция, получена отчасти благодарение на политиката на купуване на подкрепа от страните на Карибския и Централноамериканския регион със значителни субсидии за петрол.

Венецуела подкрепя кубинската икономика с енергийни доставки на стойност 10 милиарда долара годишно. Спадът в цената на петрола може да се усети болезнено в Каракас, където правителството трудно успява да осигури твърда валута на вносителите на лекарства и авиокомпаниите.

Цената за гарантирането на венецуелския дълг се увеличи на фона на спекулациите за неизпълнение на задълженията. Ако това може да бъде избегнато, Мадуро ще трябва да приеме сериозни вътрешни мерки, включително голяма девалвация на валутата и орязване на субсидиите за бензин и електричество. Това ще затрудни поддържането на непопулярната щедрост от страна на Венецуела към Куба, Никарагуа и други клиенти.

Волята и способността на Русия, Иран и Венецуела да предизвикат САЩ и световния ред след Студената война постепенно се увеличава от началото на века заедно с цените на петрола. Ако последният спад се задържи няколко години, геополитическите дивиденти за САЩ може да се окажат по-големи от тези на консуматорите.