Инвестиционните грешки са скъпи и болезнени във всеки един период от живота на инвеститорите.

Когато се правят от хора в предпенсионна възраст обаче, е налице както липса на време за тяхното превъзмогване, така и сериозна заплаха за бъдещия стандарт на живот във време, когато няма да има друг източник на доход.

Ето защо хората, наближаващи пенсионната възраст, трябва да са особено внимателни към тези пет грешки, които могат да им костват много:

1. Опитват се да таймират пазара

Какво означава таймиране на пазара? Според специалистите, това е идеята, че има моменти, в които е добре да сте на пазара, и такива, в които е добре да сте вън от него. Някои финансови спецалисти залагат именно на тези опасения в своята стратегия и се опитват така да привлекат средства, които да управляват.

Няма финансови данни, доказващи, че „пазарното таймиране“ може да се прави от някой с постоянен успех. По-скоро има доказателства, че инвестиране по този начин по-скоро вреди, отколкото да носи ползи.

В крайна сметка, хора, следващи подобно инвестиционно поведение, реализират много по-слаба възвръщаемост.

Много по-добре е инвеститорите да обвързват времето на инвестиране със своите времеви хоризонти. Примерно, ако знаят, че ще имат нужда от инвестираните средства след година, то въобще не е добре да поглеждат към пазара на акции.

При инвестиционен хоризонт от 10 години могат да поглеждат все по-смело към акциите, а при хоризонт над 20 години трябва да са далеч по-агресивни.

При подобни времеви хоризонти пазарни корекции в рамките на 10-15% не бива да ги притесняват и да ги отклоняват от крайната им цел.

2. Активна търговия

Инвеститорите, които твърдят, че не „таймират пазара“, може би не са съвсем наясно, че правят именно това, ако търгуват по цял ден. Много изследвания сочат, че при активната търговия разходите за такси и комисиони могат сериозно да „изядат“ реализираната доходност.

Често активно търгуващите са с резултати далеч под пазарните, като в същото време това им е коствало много усилия и нерви.

Периодичното ребалансиране на портфейлите не се определя като активно търгуване и то е препоръчително да се прави поне веднъж годишно. То е свързано с контролиране на риска и гаранция, че инвеститорът върви към своите цели.

3. Не разбират правилно финансовата информация

Много често хората в предпенсионна възраст не вникват в същността на определени заглавия в медиите или се оставят те да влияят върху инвестиционните им решения. Новината, че индексът Dow е загубил 200 пункта от стойността си, например, не бива задължително да се приема като сигнал за продажба на притежаваните активи.

Понякога те прочитат новината, че някой инвестиционен фонд е регистрирал доходност от 20% за последната една година и решават, че неговият портфолио-мениджър е гений, като поверяват на този фонд всичките си спестявания.

В случая те не осъзнават, че историческото представяне на един фонд не е гаранция за бъдещите му резултати.

4. Емоционално се обвързват с определена акция

Инвеститорите имат склонност да се обвързват емоционално с притежаваните от тях позиции. Те често търсят информация в медиите в подкрепа на тяхната теза относно бъдещото движение в цената на актива.

Предвид на наличната в интернет информация, това не е особено трудно. Така инвеститорите често не осъзнават, че грешат и продължават да поддържат позицията си, дори и с цената на значителни капиталови загуби.

Друг аспект е прекалената самоувереност. Успехите в инвестирането в миналото не са гаранция за бъдещи такива.

5. Следват чужди съвети

Един от големите проблеми е, че хората подбират като финансови консултанти по-скоро „продавачи“ на услуга, отколкото хора, които професионално и съвестно биха управлявали средствата им.

Друг сериозен проблем е следването на чужди съвети от „псевдо специалисти“.