Магурата, наричана още Рабишка пещера, е една от най-големите пещери у нас и същевременно една от най-забележителните. Тя се намира на 18 километра от Белоградчик, на югозапад от село Рабиша.

Дължината на галериите й е 2500 метра. Образувана е от карстови процеси в скали, наречени сивобели варовици, преди поне 15 милиона години.

Пещерата е новото предложение на България, което трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Вижте три тайни от нейните дълбини:

Най-ранният слънчев календар в Европа

По стените на Магурата са открити уникални скални рисунки, които са на хиляди години.

Открити са рисувани следи от няколко исторически епохи. Най-ранните датират от късния палеолит, а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, животни, растения, както и тан[уващи жени. Те са направени с тор от прилепи.

Върху стените на Магурата е открит нарисуван слънчев годишен календар, който е най-ранният подобен, открит в Европа досега. Смята се, че е от късния неолит, като на него са отбелязани няколко празника и 366 дни.

Най-големият сталагмит в българските пещери

Повечето зали в Рабишката пещера са с колосални размери.

Най-известните от тях са Триумфалната зала, Полето, Хармана, Прилепната галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Тронната зала, Зловещата галерия, Слънчевата зала, както и Залата на падналия бор.

Именно в последната се намира най-големият сталагмит, открит в изследвана българска пещера. Наречен Падналият бор, той е с дължина над 11 м, а диаметърът в основата му е 6 м.

С невероятни размери може да се похвали и образувание, наречено Големият сталактон. Той е висок над 20 м, а диаметърът в основата му е 4 м.

Изчезващите прилепи

В миналото обитавана от пещерни мечки и хиени, днес Магурата е дом за невероятно разнообразие от прилепи. Целогодишно в нея живеят осем различни вида, като всички те са застрашени от изчезване.

Дългопръстият нощник и южният подковонос са включени в Световния червен списък, като през зимата в пещерата е регистрирани близо 450 малки подковоноса — рекорден брой за страната.

Прилепите живеят в недостъпна без специални катерачески средства галерия над Концертната зала, където се размножават.

Шампанското на Магурата

Малко хора знаят, че в едно разклонение на Магурата отлежава българско шампанско.

В Прилепната галерия условията наподобяват тези в Шампания – родината на този вид пенливо вино. Затова в нея от десетилетия отлежават отбрани пенливи вина.

Снимка: винарска изба и пещера "Магура"

Постоянната температура от 12 градуса, тъмнината и влажността в галерията създават условия за естествено шампанизиране на виното. То отлежава в недрата на планината три години.