Над 520 000 българи живеят в райони с активни свлачищни процеси или с предпоставки да се активизират, което прави тези хора пряко застрашени от бедствие. Това обяви в ефира на Дарик зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков.

Той съобщи, че в момента се актуализира изготвената Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата със срок на действие до 2020 г., която трябва да бъде приета от правителството.

До месец-два ще е ясен броят на свлачищата, които се нуждаят от спешно укрепване, но броят им вероятно ще е над 200, коментира още зам.-министър Нанков. Той обаче призна, че средствата в бюджета на регионалното министерство, а и от други източници, са твърде недостатъчни.

Почти 2000 са вече свлачищата с обща площ над 207 000 дка

Броят на регистрираните свлачища е 1850, а общата им площ - повече от 207 000 декара. Ситуацията в последните няколко седмици при обилните валежи е активизирала и нови свлачища основно в Черноморския регион, но не по-добра е картината е в Смолянско и Кърджалийско, каза Нанков.

Бюджетът на министерството за свлачищата е скромен. За 2015 година има 1 250 000 лева, като част от тях се предоставят чрез договори по рамкови споразумения с Геозащита-Варна, Геозащита-Плевен и Геозащита-Перник за дейностите по регистриране и мониторинг на свлачищните региони. Те извършват и първоначалната геоложка експертиза в свлачищните райони.

Отделно от ресурса на регионалното министерство има още няколко външни източника, които могат да бъдат използвани, каза Нанков. Един от тях е фонд „Солидарност" на Европейската комисия, но той не е предназначен изцяло и единствено за геозащитни мероприятия.

На второ място е бъдещата оперативна програма „Околна среда" за периода 2014-2020, където специално за минимизиране на риска от свлачищните процеси има предвиден бюджет от 19 700 000 евро. Четвърти, немалък източник е по линия на Междуведомствената комисия по настаняване и подпомагане, но както и при фонда „Солидарност" на ЕК това не са средства, предвидени само за укрепване на свлачищата и превенция, изброи зам. регионалният министър.

„Не искам да звуча скептично. Ресурсът, който е наличен по линия на европейско и национално финансиране към момента, е твърде ограничен, лимитиран, за да постигнем едно глобално разрешаване на проблема", каза Нанков.

По думите на зам.-министъра укрепването на свлачището в Оряхово в Дунавския регион например ще струва поне 45 млн. лв. Нека всички си дадат сметка какъв е необходимият ресурс и с какъв ресурс ние разполагаме, призова Нанков.

Съдът иска събаряне на изградено вече съоръжение за укрепване

Николай Нанков коментира още в ефира на Дарик, че преките щети често са по-ниски от нужните средства за укрепването на дадено свлачище, но косвените загуби за много повече хора са в пъти повече. Не може да не отчитаме социалния елемент, защото говорим за домовете на български граждани, за щетите от прекъсването на пътища, допълни заместник-министърът.

Той призна, че често причина за свлачищата е незаконното строителство и изобщо разрешаването на строителство в тези рискови райони.

С уговорката, че не иска да бъде съдник и да коментира съдебни решения Николай Нанков даде по думите му „недобър пример за държавност" по казуса със свлачището в местността „Св. Никола". „Там в течение на няколко години е изграждано геозащитно съоръжение за укрепване на свлачището - предполагам тогава разрешението за строеж не е било издадено по законово установения ред.

Това разрешение е обжалвано в съда, ВАС се е произнесъл с решение на последна инстанция и го е обявил за нищожно. Сега органите на ДНСК и общинската администрация са задължени да премахнат това съоръжение", разказа заместник-министърът.

„Ако сега премахнем това съоръжение, утре кой би бил виновен за това, че n на брой къщи и имоти ще потънат в морето?!?", попита обаче Николай Нанков.