Въпреки че е една от най-посещаваните дестинации в Съединените щати, районът на Гранд Каньон в Аризона все още пази много тайни.

Един от тях е индианското село Супай, което се намира в долната част на каньона Хавасу – странично разклонение на Гранд каньон, част от резерва Havasupai Nation.

Наследник на племето хавасупай, които са живели в Големия каньон най-малко през последните 800 години, Супай е може би най-изолираното село в Съединените щати.

Въпреки че се намира само на 13 км от най-близкия път, то е недостъпно с автомобилен транспорт. Единственият начин да стигнете до него е да вземете хеликоптер или да яздите муле по малка пътека.

Супай е единственото място в Съединените щати, където пощата все още се доставя от мулета.

Хавасупай означава "хора на синьо-зелените води." Името идва от ярките синьо-зелени води на Хавасу Крийк, която тече през каньона Хавасу и се влива в река Колорадо.

Племето е най-малкото индианско племе в Америка – част от него са около 600 души. Преди пристигането на европейците те са заемали територия с размерите на щата Делауеър.

Благодарение на пълноводието на Хавасу Крийк, племето се е прехранвало със земеделие, като са отглеждали царевица, тикви, пъпеши и боб. След прибиране на реколтата, когато зимата ги притиска, те са сменяли местообитанието си към края на каньона, където мъжете ловували елени, антилопи и дребен дивеч, а жените изработвали красиви кошници.

Вижте още: Това е един от най-жестоките ритуали за красота

Този идиличен начин на живот е прекъснат от пристигането на миньори и фермери в началото на 19 век, които иззели земите им и ги ограничили до малък резерват в каньона. Търсенето на сребро в района пък почти унищожило плодородната земя.

След като Гранд каньон е обявен за национален парк през 1919 г., хавасупай са принудени да обитават съвсем малка площ. След почти един век борба в съда правителството възстановява древната земя, която им се полага.

Днес хората от племето продължават да отглеждат своите култури и тъкат кошници, но основният им източник на приходи е туризмът. Всяка година повече от 20 000 посетители идват в селото, от където се разкрива гледка към великолепните водопади на каньона Хавасу.

В селото има множество ресторанти, кафене, няколко универсални магазина, хижа и пощенски клон. Освен това са изградени училище, параклис и християнска църква.