Защо не, по дяволите?

Когато страховете и тревогите заплашват да ви лишат от истински и потенциално животопроменящи преживявания, спрете за момент, помислете и се запитайте:

Защо не, по дяволите?

Тази проста, но проницателна фраза би трябвало да бъде мантрата ви в живота.

Това е просто друг начин да попитате “От какво се страхувам толкова много? и Какво имам да губя?”

Всъщност не винаги на тези въпроси има лесни отговори.

Страхът е сложно понятие.

Някои от нас имат фобии като цяло, в това число всичко - от буболечки до самолетни катастрофи, нападения на акули и дори зомбита.

Въпреки това нашите най-големи страхове често идват под формата на ежедневни притеснения.

Ние продължаваме да работим работа, от които затъпяваме, защото се страхуваме от безработицата. Излизаме с хора, в които не сме влюбени, защото не искаме да бъдем сами. Не следваме страстта си, защото се страхуваме да не се провалим.

Постоянно си поставяме ограничения, често несъзнателно и като продукт на това кое се смята за нормално и приемливо. Целта на живота обаче не е да живеем в кутия.

Откажете се от този, който сте, за да станете този, който можете да бъдете.

Няма почти нищо толкова депресиращо, колкото да гледаш как хората избират комфорта пред реализирането на пълния си потенциал.

Много хора падат в този капан. Те бъркат монотонния живот без предизвикателства с щастливия живот.

Тези хора се задоволяват с по-малкото вместо да предприемат истински рискове. Те се страхуват толкова много от провала, че са убедили сами себе си, че да стоят на едно и също място на практика ги прави доволни. Това е олицетворението на пропиляния живот.

Когато предпочиташ да стоиш до страничната линия, вместо да влезеш в играта, никога няма да видиш на какво си способен. В това да опиташ и да се провалиш има много повече чест, отколкото в това да не опиташ никога нищо.

Когато се откажа от това, което съм, аз ставам това, което могат да бъда, казва Лао Дзъ.

Ако в момента не сте щастливи, запитайте се какво правите, за да промените това. Когато приемаме рутината и одобряваме статуквото, макар че сме неудовлетворени, няма кого друг да виним, освен самите себе си.

Напуснете зоната си на комфорт и надвийте страховете си.

Хората често бъркат поемането на рискове с безразсъдство, но това не е едно и също нещо.

Поемането на рискове не означава непременно търсенето на преживявания, изпълнени с адреналин, въпреки че в това няма нищо лошо. В един по-общ смисъл, ние поемаме риск всеки път, когато излезем от нашата зона на комфорт.

Например, да кажем, че са ви предложили работата на мечтите ви, но тя е в друг град, където не познавате никого. Лесният път би бил да кажете не, тъй като няма да ви се налага да напускате света, който вече познавате.

Така обаче вие изпускате възможността да се развивате, да се адаптирате и да израствате като човек, пише Elite Daily.

Просто казано, поемането на рискове е процесът, чрез който ние се борим със страховете си и ги побеждаваме.

Посредством борбата и трудностите ние оформяме най-добрата версия на себе си. С поемането на рискове ние признаваме стойността на провала.

Учим се много повече от пораженията, отколкото от победите.

Вижте още: Вашата зона на комфорт убива успеха ви

Хората, които поемат рискове, са по щастливи и това да са лидери им се удава.

При поемането на рискове винаги става въпрос за късмет, но това е част от цялостната красота на това пътуване, което наричаме живот. Това е един хармоничен баланс от добро и лошо, болка и задоволство.

Щастието не е постоянно състояние; това е мимолетно чувство, което идва и си отива.

Ако никога обаче не предприемаш значителни рискове, тогава винаги накрая ще се чудиш дали нещата нямаше да са по-добре, ако беше действал по-различно. Това е един риск, който определено не бихте искали да поемете.

Най-щастливите хора в света са тези, които не се замислят, преди да сграбчат възможностите.

Те притежават неподправена страст към живота и всичко, което той предлага. Техният ентусиазъм за нови преживявания е заразен.

Хората, които поемат рискове, постоянно дават примери на останалите. Те се отдeлят от стадото, развивайки се като лидери.

Ако погледнем назад във времето, най-завършените хора в историята са притежавали качеството смелост.

Желанието да се хвърлиш в непознатото е необходимо; това е единственият начин, по който човечеството е прогресирало. Той може да е опасен, но пък да останеш в покой означава, че мълчаливо приемаш преждевременната смърт. Или както казва Боб Дилън – който не е зает с това да се ражда, е зает с това да умира.

С други думи, живот без риск, всъщност не е никакъв живот.

Нещата могат да се представят и по следния начин: Когато човек си стои вкъщи, е в безопасност, но денят му не започва наистина, докато не отвори входната врата и не усети слънцето върху лицето си.

Излезте навън, надвийте деня. След това го правете отново и отново до края на живота си.

Не можем да предначертаем целия живот. Понякога просто трябва да се хвърлим в пустошта без компас и да позволим да ни отведете там, където трябва.

Поемайте рискове. Гмурнете се от дълбокия край с главата надолу. Казвайте “Да” колкото е възможно по-често.

Приемете условната природа на света. Извиквате “Защо не по дяволите?” когато съмнението ви преследва. Когато всичко свърши, ще сте живели наистина.