Инфраструктурата и вертикалната интеграция на борсата в Хърватия не е следвала съзнателно щатския модел. Получилото се по-скоро бе в резултат на некоординирано развитие през годините, това заяви Ивана Газич, президент на УС на Загребската фондова борса, по време на форума „Шумът на парите“ организиран от Profit.bg

През 1991 г. при разпадането на Югославия няколко предприемачи и банки основаха борсата. Сега сме 100% частна собственост и нямаме мажоритарен собственик.

10 г. след основаването на борсата държавата взе заем от Световната банка, за да създаде централният депозитар, който в момент кандидатства за CCP лиценз. Ясната крайна цел на този проект, бе че депозитарът ще бъде приватизиран.

През петте си години на борсата съм разговаряла с четирима финансови министри за това, че вертикалната система е необходима за пазара. Те обаче, по една или друга причина, не проявиха разбиране, въпреки че в ЕС почти всички депозитари са частни. Те считат, че това е някакъв вид публичен регистър, който трябва да е държавен.

Начинът, по който се справяме с промените, е като се опитваме да придвижим напред проекти, които са по-важни за развитието на пазара. Депозитарите обикновено са много рентабилни, което помага на пазарите в криза, което ние изпитахме в последните 5-6 години. Финансовото ни състояние щеше да е по-различно ако и депозитарът беше част от нас, заяви Газич.

Най-важното нещо е развитие на нови продукти на пазара. В това отношение държавни фирми следват свои начини на мислене.

Мисля, че нещата ще се влошават в бъдеще, защото регулаторът ни казва, че трябва да въведем една „цунами регулация“, идваща от ЕС и включваща неща като CCP, която изисква депозитарът да се отдели и да се капитализира. Ние обаче все още нямаме CCP лиценз. Другият проект е CSDR, който ще усложни ситуацията за всички депозитари в ЕС.

Това ни води до връзката темата за Съюза на капиталовите пазари. Аз съм запозната с документа „Зелена книга“, който е на много високо ниво, но в него не виждам конкретни мерки за прилагане. Притеснена съм обаче, че предлаганите мерки няма да отчетат конкретните нужди на пазарите.

Някакси винаги поемаме негативните страни от регулациите ЕС без кой знае колко ползи.

Последните няколко години бяха, а следващите няколко ще бъдат белязани от регулациите, които оформят бъдещето ни, докато в същото време ще трябва да се борим за нови емитенти и за увеличаването на обемите на нашите местни пазари.

Програмата, както и повече подробности за Шумът на парите могат да се намерят на profit.bg/forum.

Форумът Шумът на парите се осъществява със съдействието на ВИП спонсорите Уникредит Булбанк, Vivacom и Галакси Инвестмънт Груп, както и спонсорите Трейс Груп Холд, София Интернешънъл Секюритиз, ЛУКС ИМОТИ, консултантска къща Амрита, Peugeot и Борика Банксервиз.

Медийни партньори на събитието са fakti.bg, offnews.bg, novini.bg, kaldata.com, imot.bg, economic.bg, сп. Forbes, сп. Икономика, агенция Фокус, pariteni.bg и SeeNews.

Организационен партньор на събитието за поредна година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.