Ситуацията на световния енергиен пазар не е много по-добра от тази у нас. Светът е изправен пред пикови стойности в търсенето на енергия вследствие на ниските цени на суровините.

Ръстът на световното потребление на енергия обаче проявява трайни признаци на забавяне. На практика ръстът в потреблението е едва 0.9%, което е далеч под очакванията за ръст от 2.3%.

Потреблението през 2012 година и 2013 година също се повишаваше при по-слаби от очакванията за ръст от 2.3% темпове (съответно 1.4 и 1.8%), според данни на ВР.

Данни: ВР

Енергийното потребление се забавя в много части по света. Една от основните страни, където тази тенденция е особено силна, е Китай.

Ръстът в потреблението на енергия в Китай е 4.3% през 2012 година, 3.7% през 2013 и 2.6% през 2014 година. Този ръст е далеч под прогнозирания от над 7%, съответстващ на ръста на втората най-голяма световна икономика.

Европа е друг регион с проблеми по отношение на ръста на икономиката. Там потреблението на енергийни продукти се понижава от 2006 година насам.

Когато Китай се присъединява към Световната търговска организация, потреблението на енергия от страната е едва 60% от средното в ЕС. През 2014 година Китай е потребявал 1.85 пъти повече енергия, в сравнение със страните от евросъюза.

Друг регион, където потреблението на енергия се понижава, е Япония. Там то пада от 2005 година насам - далеч преди проблемите, свързани с ядрените централи в страната.

Третият регион с понижаващо се потребление са бившите социалистически републики. Спадът там се води от Русия и Украйна.

Слабо повишение бележи традиционно силният пазар на енергийни ресурси в САЩ. До голяма степен зад това стоят тенденции, като по-ефективни в енергийно отношение автомобили, осветление, отопление и климатизация и т.н.

Спад се наблюдава в потреблението на почти всички енергийни суровини през изминалата година. Като цяло световното потребление на петрол се е повишило с 0.8%. Това е далеч под ръста от 1.1% през предходните три години.

По-голямо е забавянето в ръста на потреблението на въглища и природен газ. Ръстът на потреблението при двата типа суровини е 0.4%, или наполовина на този при потреблението на петрола.

Потреблението на хидроеелктричество расте относително бавно през изминалата година - едва с 2%, на фона на средното от 3.5% през последните години. То допринася за 6.8% от световното енергийно потребление.

Ядрената енергетика е регистрирала ръст от 1.8%. Повишение е регистрирано и при възобновяемите енергийни източници, макар и със значително по-бавни темпове от средните за последните годнии. Ръстът при тази група е едва 12% спрямо 22.4% през 2011 година, 18.1% през 2012 и 16.5% през 2013 година.

Възобновяемите енергийни източници са допринасяли за 2.5% от световното производство на електроенергия.

Цените на водещи суровини, като петрол, въглища, природен газ и уран, са при ниски нива, което до голяма степен обезкуражава инвестиции в сектора. Износителите на петрол се очаква да са следващите, които ще бъдат сериозно засегнати в условията на ниски цени и по-слабо потребление.

Какви ще са последствията от потенциално дългосрочни ниски цени на суровините?

Енергийният бизнес ще се окаже със свръхпроизводствен капацитет. Ще се наложат съкращения на работни места и продажба на активи. Печалбите на сектора ще паднат и съответно приходите от данъците в държавите, където това е основен сектор (богатите на петрол страни).

Безработицата в богатите на петрол страни ще се засили, което ще натовари и сериозно забави икономиките им. Правителствата ще трябва да дават повече пари за социални помощи и най-вероятно ще прибягнат към повишение на държавните си дългове.

Много от сериозно задлъжнелите компании (предимно в сектора на добив на шистов петрол) няма да могат да обслужват своите дългове и ще фалират. Това ще повлече всички пазари на високорискови корпоративни облигации.

Финансовите институции ще затегнат условията по отпускането на кредити и за останалите сектори в икономиката. Сериозно повлечен може да бъде и секторът на недвижимите имоти в световен мащаб.