Много се говори за здравната реформа и необходимостта от нея. Доводите на здравния министър и финансовия министър относно негативните трендове, свързани със здравеопазването у нас, вече бяха нееднократно представени.

Вижте още: Трябва да гарантираме лечението на масовите болести

Ето и кои са основните от тях:

България е на първо място по неблагоприятни здравни показатели в ЕС. Отличаваме се с висока обща смъртност, застаряване на населението и други. Общата смъртност нараства от 9.1 на 1000 през 1970 г. на 14.4 на 1000 през 2014 г.

В момента детската смъртност е 2 пъти по-висока от средното за ЕС. Продължителността на живот също е значително под средната.

За периода между 1995 и 2012 година общите разходи от БВП за здравеопазване са се повишили от 5.2% на 8%. Публичните разходи в тази сфера се очаква да нараснат на 13.6% от бюджета до 2020 г.

Разходите на НЗОК растат по-бързо от приходите. През 2013 г. настъпва „брейк пойнт“, в който приходите стават постоянно по-малко от разходите. Тази тенденция продължава във времето и това е много притеснително.

Между 2000 и 2014 г. разходите на домакинствата за здраве нарастват над 4 пъти. Около 20% от домакинствата разходват 10% или повече от бюджета си за здравеопазване през 2013 г.

В България в момента има общо 338 болници, или 4.6 болници на 100 000 души, спрямо 2.7 средно в ЕС на 100 000. В същото време многопрофилните болници са едва 51% от всички.

Една на всеки три болници изписва средно 5 пациента на ден, докато, според СЗО, болница с по-малко от 130 легла е неефективна от икономическа и здравна гледна точка.

И докато това са основните проблеми пред здравеопазването, интересен е въпросът къде се намира, от финансова гледна точка, родната здравна система, сравнена с тези в останалите страни по света.

Отговор на този въпрос ще дадем с процентните съотношения, които здравните разходи съставляват от БВП на страните по света и колко здравни разходи се падат на човек от населението.

През 2013 година у нас са се харчили средно 555 долара на човек за здравеопазване, или с близо 15% повече, в сравнение с 2010 година, според данни на Световната банка. Това е повече, отколкото са се харчили в съседна Румъния и Сърбия, съответно 504 и 477 долара и по-малко, в сравнение с Турция – където разходите са били в размер на 608 долара.

Най-много за здравето на човек от населението са се харчили в Норвегия – 9 715 долара, следвани от Швейцария с 9 276 долара и САЩ - 9 146 долара. За сравнение, в Гърция са се харчили средно 2 146 долара на човек за здравеопазване.

Как стоят нещата по отношение на здравните разходи като процент от БВП:

Държава % БВП 2012 САЩ 17,7 Холандия 11,9 Франция 11,6 Германия 11,3 Канада 11,2 Швейцария 11 Дания 10,9 Австрия 10,8 Белгия 10,5 Нова Зеландия 10,3 Португалия 10,2 Япония 9,6 Швеция 9,5 Великобритания 9,4 Норвегия 9,3 Испания 9,3 Италия 9,2 Гърция 9,1 Финландия 9 Исландия 9 Австралия 8,9 Ирландия 8,9 Словения 8,9 България 8 Словакия 7,9 Унгария 7,9 Израел 7,7 Чехия 7,5 Чили 7,5 Южна Корея 7,4 Полша 6,9 Люксембург 6,6 Тайван 6,6 Естония 5,9

* Данни: Световната банка

Както се вижда от таблицата, през 2012 година страната ни е разходвала по-голяма част от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване, в сравнение с далеч по-богати страни от бившия социалистически блок, като Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Естония.