В България има богати хора, които много държат да покажат, че са такива. И поради тази причина избират да прекарат лятната си ваканция, снимайки се как поливат себе си и околните с “Моет Шандон” на Ники Бийч в Сен Тропе.

Има и други, още по-богати, които нямат никакво намерение да показват нищо на никого и предпочитат да играят плажен волейбол със себеподобни на частния карибски остров Мустик.

Тези хора не се щракат за спомен и не се тагват, защото нямат профили нито във фейсбук, нито в инстаграм. Биха извикали специален фотограф да ги снима, и то единствено при положение, че Дейвид Фърниш се появи на плажа, за да поиграе волейбол с тях, пише в. 24 часа.

Кой по дяволите беше Дейвид Фърниш? Може би не се сещате, но това е господинът, който летува в съседната вила. Съпругът на сър Елтън Джон. О, да! Звучи много гламурно, ами дайте да се снимаме с него тогава...

Как изглежда почивката на един български милионер? Със сигурност не би могло да се направи някаква, така да се каже, стандартизация. Защото стилът и класата невинаги идват заедно с парите. А и проблемът никога не е бил в парите, а в тяхното количество.

Да речем, че сте на борда на 50-метрова яхта “Бенети Платиниум” и плавате към остров Сейнт Бартс, където смятате да прекарате няколко дни в приятелска компания, за която сте осигурили апартаменти в шикарния хотел “Еден Рок”. За вечеря ви чака резервация в ресторанта на Яник Ноа. Денят е бил чудесен, а залезът обещава да е по-опияняващ и от съдържанието на току-що отворената бутилка от избите на вдовицата Клико. Животът е прекрасен! До момента, в който не стигнете на кея в Густавия, където ви чака опустошително разочарование.

Животът вече не е толкова прекрасен, защото вашата “Бенети Платиниум”, гордостта и фундаментът на цялата ви социална реализация, трябва да премине, не, това не е точната дума, да се изшмули трябва покрай 160-метровия зашеметяващ “Еклипс” на Роман Аркадиевич Абрамович. Сякаш дребно членестоного се мота до тиранозавър рекс. Абе няма к'во да го увъртаме, направо се чувствате като една водна бълха. И това е моментът, в който милионерът разбира, че отпускът му е безвъзвратно и безапелационно съсипан.

И си казва: “Да бяхме отишли на Крушавел. И там има руснаци, но поне не идват с яхтите си.” Лошото на богатството е, че ако си решил да се пуйчиш с него, винаги ще се намери някой още по-голям пуяк, който да ти омачка оперението.

В интерес на истината почивка със стил и без излишно парадиране е нещо, към което все повече български милионери се стремят.

Кои са любимите им места?

Светът е голям и забавление дебне отвсякъде, както би казал неокласикът. Все пак ето няколко локации, на които ако решите да отидете, е много вероятно да срещнете някой познат олигарх. Споменатият в началото остров Мустик има славата на труднодостъпно място. Нещо като клуб, в който, ако не познавате някого от собствениците на стотината вили, то поне е хубаво да познавате някого, който да познава друг, който да ги познава.

Истината е, че ако имате достатъчно средства, не е задължително да познавате никого, за да резервирате вила там. Е, зависи, разбира се, но ако сте си поставили за цел да изкарате една седмица на остров Мустик и имате 100-200 хиляди долара, най-вероятно ще ви приемат. В някои случаи дори и за далеч по-малко.

Има хора, които държат на определени места и не е достатъчно просто да им намерят каквато и да било свободна къща на Мустик за 15-20 хил. долара седмично. Всички вили на острова са прекрасни, но са с различен дизайн и капацитет. Да речем, че сте компания от 10-ина души и ви предлагат вила “Хибискус” (около 17 хил. долара седмично), която е в тоскански стил. Вие обаче сте на Карибите и не желаете да живеете в подобна интернационална еклектика. Когато в началото на октомври отидете в истинската Тоскана, тогава ще живеете в оригинално тосканско имение, където гредите на тавана в сполнята са 200-годишни. По същата причина не искате и решената в японски стил вила “Шогун”. А и тя е прекалено голяма (9 спални).

Искате да отседнете точно в една определена вила на име “Джинджърбред”. Първо, защото е в типичния карибски стил, строена е през 1972 г. по проект на самия Оливър Месел - запазената марка на този остров. Освен това е на плажа, с хубав изглед е и гарантира пълно уединение, защото няма други вили наоколо. Има два басейна и петима души персонал. Далеч не е най-скъпата вила на Мустик. Струва приблизително около 30 хил. долара на седмица. Проблемът е, че и други богати хора я искат.

Тогава вече не е важно само да разполагаш с достатъчно финансови средства, ами и да познаваш правилните хора. А още по-добре би било и въпросните правилни хора да те познават. Подобни условности и компликации биха могли много лесно да изнервят един човек, който смята, че си е насмогнал на масрафа, дето се вика.

Затова на него лесно би му минала идеята да намери остров само за себе си и да не е нужно да се съобразява с прищевките на някой лунгур от Съсекс, далечен братовчед на британското кралско семейство или разни отрепки, другаруващи с Мик Джагър.

Добрата новина за нашият милионер е, че има такъв много подходящ за него остров. И той никак не е лош. Намира се в Индийския океан, до остров Занзибар, където вече са се намамили да ходят доста българи от среднолюдието.

Занзибар е чудесно място, зависи с какви нагласи отиваш, но по източния бряг на острова наистина зимуват доста хора, които нямат нищо общо с истинското богатство. Затова персони, държащи на комфорт и уединение, предпочитат да наемат малкия остров Мнемба в съседство. На него има десет луксозни колиби от палмово дърво и невероятно обслужване.

Таксата за една нощувка е малко над 1400 евро на човек. Тоест при капацитет от не повече от 20 души, целият остров излиза към 30 хил. евро на вечер. Романтика, екзотика и поносим лукс. Наблизо са и Сейшелските острови. По-специално Северният остров и Фрегатата. По-надолу на милионерската карта е мозамбикският остров Бенгера.

Хора с претенции през годините неизменно са докладвали своите добри рекомендации за една тамошна вила на име “Азура”.

Моту Тане за някои може да има сходство на звуковите вибрации с механа в Пиринска Македония, но тези, които печелят достатъчно, знаят отлично за какво всъщност става въпрос. Това е поредният частен остров, този път във Френска Полинезия.

Максималният брой гости е 20 души, а минималният престой е 3 нощувки. Целият масраф излиза средно около 200 хил. долара.

Разбира се, може да отседнете и само двама, но в повечето случаи компаниите, които менажират острови за богати хора, са изчислили, че 20-ина човека е оптималната бройка. Две или три семейства, с децата и бавачките. Или пък двама мъже с жените им или любовниците и съответно техните няколко приятелки или познати.

Ако сте прекалили с компанията и сте поканили повече хора, примерно към две дузини, ще трябва да търсите компромисни варианти като остров Ескума. За 24 човека островът струва към 45 хил. долара на вечер.

Ако търсите лукс и уединение и не държите специално на това да се чувствате като генерал-губернатор на парче земя в топлите морета, има стотици други възможности. Тайланд, Малдивите и Шри Ланка, Еквадор, Бразилия, Аржентина, Бахамите, Кения и Намибия... Това са все места, на които може да се намерят уютни възможности за ваканцуване, както би се изразил депутатът Хюсеин Хафъзов.

Вече не е достатъчно мястото да е луксозно и красиво. Трябва да има стил и история. Например отивате в Маракеш. Къде ще отседнете?

Опциите там са твърде много. Поне що се отнася до лукс. Има места, на които към плюсовете можем да прибавим и вероятността да срещнете Том Круз на верандата. Но въпреки това се наблюдава един траен интерес към легендата на Маракеш - хотел “Мамуния”.

Сигурно заради историческите наслагвания, чувството да седиш в канапето на Чърчил, а и вероятно заради последната дизайнерска реновация на комплекса.

Практиката обаче показва, че едно от нещата, които са най-определящи при избора на луксозно място за почивка, са кулинарните претенции. Както казват едни хора, забогатели през последните години от зърнопроизводство: “Палми и море има насекъде, обаче дай да видим кво ше апнем.” Дори това семпло изказване сочи какъв е трендът в туризма за богати.

Гурме културата отдавна е превзела и този фронт. Не би могло и да е иначе. Като се има предвид, че храната е едно от основните забавления на тези така красиви, но скучновати места. Представете си, че сте на един от въпросните частни острови. Най-големите от тях се обикалят за половин ден.

Ако се гмуркате, то на третия ден ще знаете поименно всички риби в рифа. Какво ви остава? Тривиалните плажуване, плуване, масаж и спа. На някои места може би езда или тенис. Каякинг, риболов, игра на бридж... Всичко това е чудесно, но в някакъв момент доскучава. Платили сте сто хиляди пари за това море, а дори няма да качите снимка във фейсбук... Не е живот това, но човек трябва да търпи и известни лишения.