Брокери: БФБ съществено изостава от почти всички пазари
Волатилността на световните фондови пазари се вихри с пълна сила, а летният сезон на БФБ, като че ли е все още е в сила. Какво да очакваме през тази седмица? Ето и коментарите на водещи пазарни специалисти:
Димитър Георгиев, ръководител отдел "Търговия" в Елана Трейдинг.
Ниската активност на пазара обикновено ни кара да се фокусираме върху ниските обеми и анти-рекордите – например през август регистрирахме период от над 1 ч. и 20 минути без сделка на БФБ - тъжно и срамно, но факт.
Поглед към графиката, обаче, показва, че и ценовото измерение на SOFIX не е нещо, с което можем да се гордеем – индексът се търгува на същите нива като през 2004 г.
Освен Гърция е (почти) невъзможно да се намери друга държава, която се търгува на нивата си от преди 11 години. И това се случва, въпреки генерирания общ значителен положителен растеж в икономиката ни за тези 11 години, както и присъединяване към НАТО и ЕС.
Връщайки се в микро рамката и задачата да „анализираме“ предстоящата седмица, не можем да очакваме ново развитие, освен познатите ниски обеми, високи спредове и минимални изменения на акциите. Изключения вероятно ще има по някои холдингови дружества във връзка с публикуваните консолидирани отчети за второто тримесечие.
В малко по- далечен план, високи са очакванията към първото голямо IPO на пазара от 7 години насам – Сирма Груп Холдинг, стартиращо в средата на септември. То е една правилна стъпка в разрешаването на основния проблем на пазара – липсата на качествени емитенти.
Д-р Петър Пешев, Управител на инвестиционен посредник Бул Тренд Брокеридж ООД
Отпускарският сезон като цяло приключи и в следващите седмици ще видим засилване на борсовата активност. Редица компании представиха добри финансови отчети, особено онези, за които износът е фактор за приходите им.
Икономическият растеж в страната се засилва, прогнозите на бизнеса за следващите месеци също са за ръст в активността. От тази гледна точка фундаментът за инвестиции в български публични компании се подобрява, особено в онези, които работят основно за външни пазари и разпределят дивиденти.
Сигурно на българските инвеститори им писна да чакат по-сериозно възходящо движение. Всяко възходящо движение след кризата от 2008-09 г. бе осуетявано най-вече заради вътрешни фактори.
В началото на 2013 г. това бе подаването на оставка на тогавашното правителство и предхождащите го протести. През първата половина на 2014 г. бе кризата с Корпоративна търговска банка и „изритването“ на Цветан Василев от бизнес империята му, която имаше и силно борсово присъствие.
В края на 2014 г. дойде и правителственото решение за прехвърляне на осигуровки от частните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт, но чак сега бе формулирано в по-мек вариант.
Индексите в Северна Америка и в редица страни от континентална Европа успяха да изтрият загубите от финансовата криза и успяха да формират нови максимуми.
Дори да погледнем по-наблизо, на север от нашата граница, в Румъния борсовият пазар се развива значително положително, а уж все обичаме да се сравняваме с румънците. Румънският борсов пазар от 10 813 пункта през пиковата 2007 г. се срина до 1 890 пункта по време на кризисния месец февруари 2009 г, и постепенно се възстанови до 7 600 пункта през месец юли, или се намира на около 30% под историческия си максимум.
Българският SOFIX от 1 950 пункта през 2007 г. се срина до 250 пункта през 2009 г. и от няколко години не успява трайно да прехвърли 500-те пункта, а в последните месеци гравитира около 450-те пункта или все още е с над 75% под върховата си стойност.
На какво може да се дължи доброто представяне в Румъния?
На добро корпоративно управление? На добър надзор? На голям поток от входящи инвестиции? На липса на корупционни и политически скандали? Не, нито чуждестранните инвестиции в страната са големи, нито северната ни съседка има по-различна степен на развитие на капиталовия си пазар от стандартното за развиваща се страна, нито скандалите в политическия и обществения живот на страната са малко.
Вероятната причина се корени в бързото икономическо развитие и съпътстващите го повишаващи се доходи и увеличаваща се заетост. Безработицата в Румъния е трайно под 8%, докато в България едва през тази година индикаторът вероятно ще слезе под 10%, а българският брутен вътрешен продукт едва през тази година се засилва по-осезаемо. На България й трябва висок икономически растеж (над 3%), за да се усети по осезаеми намаляване на безработицата и повишаване на доходите на населението.
* материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на БФБ