Мгинго се намира на брега на езерото Виктория в Африка. Островът е спорна територия между Кения и Уганда. Той е с площ от около 1800 квадратни метра, а в бараки върху него живеят 131 души, което го прави най-гъстонаселения остров в света.

Тези хора са се организирали в "сенаторска република", препитават се с риболов и не допускат външни лица в своята общност.

Мгинго е заселен едва през 1991 година. Тогава двама кенийски рибари Далмас Тембо и Дордже Кибебе се осмелили да стъпят върху него.



Преди да се отправят към Мгинго, те провели ритуал за изгонване на злите духове - сред африканците, живеещи около езерото Виктория, има вярване, че островът е дом на злия дух Калела.Тембо признава, че по време на церемонията е трябвало да даде 300 кг риба.



След това към двамата смели рибари се присъединили около 60 африканци от Кения, Уганда и Танзания. Един от мотивите им за заселване на Мгинго е не само възможността за добър улов, но и създаването на своя собствена община, в която няма неравенство и зло.

До 2009 г. населението достига 131 души, а след това "уважаемите сенатори“ Тембо и Кибебе решили да спрат да приемат нови заселници.

Основното препитание тук е уловът на нилски костур, за една седмица едно семейство може да спечели до 200-250 долара, колкото е средната заплата за 2-3 месеца за африканците в съседните страни.



Поддържането на независимостта на "държавата" Мгинго се дължи на факта, че островът е между Кения и Уганда - нито едната, нито другата страна може да го включи в своята територия и затова те си затварят очите за тези рибари.



През последните двадесет години двете страни влизат 9 пъти във въоръжени конфликти заради споровете около Мгинго. Първоначално, бреговата охрана и на Кения, и на Уганда пробива рибарските лодки, къса мрежите и дори убива 6 души.

Но след това двете страни се съгласяват, че общината трябва да плати данък и на едните, и на другите.

В резултат данъкът, който отива и у Кения, и у Уганда, е около 25% от доходите на рибарите. Други 10% от приходите отиват за поддържането на самоотбранителни сили и общината.

Жителите на Мгинго са принудени да плащат за своята свобода близо 60% от спечеленото. Но дори и останалите 40% от приходите им стигат, за да живеят по-добре, в сравнение с другите съседи в езерото Виктория.



На този остров има пет бара, салон за красота, аптека, както и няколко хотела и четири публични домове. Според правилата на комуната Мгинго, непознат не може да остане повече от един ден.

Начело на комуната стоят "почетните сенатори" Тембо и Кибебе - нейните бащи-основатели, както и още пет избрани сенатори (те могат да са мъже над 30 години). Решенията се вземат с обикновено мнозинство.



Най-голямото наказание е експулсиране от острова, просто наказание - напляскване със сламени камшици. След двайсет години съществуване от "държавата" са изгонени шест души, всички - за кражба.