Близо 80% от публичните инвестиции се правят с пари от Европейския съюз. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на конференцията „Първите седем години в ЕС – оценка на инвестициите в дългосрочен растеж и нетните ефекти от тях в секторен и регионален план“.

Форумът бе организиран от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Института за стратегии и анализи (ИСА).

Конференцията се проведе на 17 ноември т. г. във ВУЗФ. Тя бе открита от доц. д-р Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ и Валерия Велева, изпълнителен директор на Института за стратегии и анализи.

Участие в дискусията, освен вицепремиерът Томислав Дончев, взеха Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, проф. дбн Евдокия Пашева, главен научен секретар на БАН, проф. д-р Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет, доц. д-р Евгени Евгениев, зам.-ректор по европейски проекти и продължаващо обучение във ВУЗФ, Андрей Новаков, евродепутат, член на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент, както и представители на бизнеса – Атанас Москов от „Интехна“ АД и Георги Милев от „Елейя“ ООД.



От изказването на вицепремиера Томислав Дончев стана ясно, че България изгражда все по-значим опит в усвояването на европейски средства. У нас има 28 информационни центъра, в които всяка организация или частно лице може да получи информация за оперативните програми и начините, по които може да се кандидатства.

Според вицепремиера, съществува известна "митология" около еврофондовете. Например, че внасяме повече средства, отколкото получаваме. Или че реалният сектор е толкова зле, че държавата ни живее единствено и само от еврофондовете. Трета заблуда е, че разликата между внесеното и полученото е 5-6 млрд. евро в полза на България. А също и че европейските пари се харчат само за магистрали.

„Макар транспортната инфраструктура да е най-видима, тя заема малко над 20% от цялото финансиране“, поясни Дончев.

На въпрос инвестицията в коя сфера води до най-добър ефект в развитието на държавната икономика, той обясни, чe най-добрият вариант е да се инвестира не в един, а в повече ресори – околна среда, човешки капитал, МСП, иновации, наука, подобряване на административния капацитет и др.

Последният мит за еврофондовете, по думите на Томислав Дончев, е, че европейските пари стигат до тесен кръг от заинтересовани лица. Данните показват, че всъщност са реализирани 11 778 проекта, като зад 3154 стоят различни организации и фирми, подчерта той. Според него ефектите от реализираните проекти са разнопосочни – работни места, сигурност, удобство и бързина на пътуване и други. Значим факт е, че до момента са създадени 372 хил. работни места, което е впечатляващо, коментира той.

Към края на 2015 г. реалният БВП е с 10% по-висок от този, който би бил без ефекта на евросредствата. Около с 35% са по-високи нивата на инвестициите във фирмите, увеличеният размер на заплатите, печалбтаа, по-ниска е безработицата. В момента делът на средствата за финансов инженеринг е 10%, а през следващите програмни периоди се очаква да се удвои и утрои. До момента България е усвоила 93% от евросредствата, като има потенциал този процент да нарасне, заключи той.

Участие в първия панел на конференцията взе и Васил Велев председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Според него най-негативните моменти от изминалия програмен период са били свързани с изключително тежките изисквания за отчетност, които намаляват желанието за кандидатстване.



По думите му друг проблем, който срещнал бизнесът, е смяната на правилата за кандидатстване, довели до много грешки, предизвикали лавина от съдебни дела. Сред проблемите е и недостатъчно доброто планиране на финансовите ресурси и приоритетните сфери за интервенция (от общини към частни бенефициенти, например), както и незадоволителният експертен ресурс от страна на администрацията.

Освен представители на държавната администрация участие в конференцията взеха и научни работници. Проф. дбн Евдокия Пашева, главен научен секретар на БАН, засегна темата за участието на БАН в европейските проекти. Три научни института работят по големи проекти, финансирани за научни изследвания и технологично развитие на обща стойност 10 млн. евро. По Оперативна програма „Конкурентоспособност“ са одобрени за финансиране общо 10 проекта на институти от БАН на стойност над 21 млн. лв., което представлява 1/3 от всички одобрени проекта, подадени в България.

Проф. д-р Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет, коментира ползите от еврофондовете като метод за подобряване качеството на обучението във висшите училища на страната.

Тезата му бе подкрепена и от доц. д-р Евгени Евгениев, който сподели аргументи по значимостта на стратегията за интелигентна специализация като инструмент за формиране на публични политики в областта на иновациите, образованието и науката.

От името на бизнеса участие във форума взеха Атанас Москов от „Интехна“ АД и Георги Милев от „Елейя“ ООД, които споделиха своя опит по европейските програми, но и акцентираха върху трудностите при управлението и отчитането на проектите.