Не се изненадвайте, ако следващият Уорън Бъфет или Рей Далио се окаже бивш възпитаник на американския колеж Лафайет.

Вместо да посещават заведения за бързо хранене в петък следобед, близо 100 студенти от университета Лафайет се събират в зала в учебното заведение, където говорят за акции и облигации.

Това не е учебен предмет. Това е най-старият студентски инвестиционен клуб в САЩ.

Той датира още от Втората световна война, когато щатската армия възлага на военнослужещия Джон Тарбел да преподава основни инвестиционни правила на ветерани, които се връщат от Европа в САЩ. Тарбел е университетски преподавател по финанси, преди да се присъедини към армията, а военните ветерани имат нужда от съвети.

Много от тях са родени по времето на Голямата депресия и се страхуват от пазарите.

Неколцина от тях са толкова благодарни на Тарбел, че му даряват 3 000 долара, за да основе инвестиционен клуб в Лафайет, малък колеж по либерални изкуства в Пенсилвания, където той започва да преподава финанси отново, след като приключва с военната си служба.

Днес инвестиционният портфейл на клуба е на стойност над 530 000 долара.

Доходността му е над 17 500% от закупуването на първите акции през 1946 г. Това е солидна доходност, която е по-голяма от тази на пазара на акции като цяло (индексът S&P 500 без реинвестиране на дивидентите).

Инвестирането е за всеки

"Инвестирането е за всеки" е неофициалното мото на клуба. Членуващите в него са студенти по всичко - от икономика до изкуства. Това е една от най-популярните организации в студентския кампус.

"Приветстваме всеки, който иска да предложи покупката или продажбата на дадена акция, дори и да не смятаме, че това е най-добрата идея," казва Отман Гуенун, студент от Мароко, който е съпрезидент на клуба.

Според някои читатели на CNNMoney, ако клубът бе реинвестирал всичките си дивиденти през годините, в момента портфейлът му щеше да е на стойност близо 4 млн. долара. Клубът обаче има образователна цел и често използва парите от дивиденти, за да финансира различни дейности, да кани лектори и т.н.

По-добра доходност от S&P 500

Много гимназисти и студенти използват онлайн демо платформи за търговия, но това не са реални пари. Младите инвеститори действат различно, когато са заложени истински пари.

"Гледаме на инвестиционния портфейл на клуба като на наш личен," казва Ранд Люуис, студент от щата Кънектикът и председател на клуба.

Люис и Гуенун усещат напрежението да поддържат много успешната инвестиционна традиция в колежа Лафайет. Бивши възпитаници на колежа често се интересуват за това какво е състоянието на инвестиционния портфейл и изпращат препоръки за инвестиции.

Какви акции притежава клубът

Новите в клуба трябва да следят пазарите и да обновяват информацията ежеседмично. След това студентите се издигат до ниво, на което могат да предлагат акции за закупуване или продажба. Понякога дори между членовете на клуба има сериозни спорове за това чие предложение е по-добро.

В края на срещата всички гласуват с да или не за всяко предложение. Най-големите дялове в инвестиционния портфейл на клуба в момента имат акциите на UnitedHealth и Home Depot, които поскъпват сериозно в последната година.

"Стремим се да купуваме акции на компании със сериозни дивиденти," казва Люис, който играе като защитник в отбора по американски футбол на колежа. Той съжалява, че е убедил клуба да купи акции на Ferrari (RACE), които поевтиняват след IPO-то на компанията през октомври, но от това пък си е извлякъл ценен урок за диверисификацията на инвестициите.

Клубът за малко да не бъде създаден

Днес инвестиционният клуб изглежда като нещо съвсем естествено за създаване. В много университети има такива. Тарбел обаче първоначално смята, че това е ужасна идея.

"Съпротивлявах се заради факта, че студентите имат неблагоразумно желание по-скоро да спекулират, отколкото да инвестират," казва той в своя реч през 50-те години.

Когато Тарбел обаче вижда как се справят студентите, до 1949 г. той вече позволява инвестиционият портфейл да бъде управляван изцяло от тях.

Много от студентите, които членуват в клуба, след това гонят кариера на Уолстрийт. Гуенун ще бъде стажант в Ernst & Young това лято, а Люис в Barclays. Други обаче искат да научат само основните неща. Половината от хората, родени в перида между началото на 80-те години и началото на новото хилядолетие, не вярват, че социалната система ще им помага, така че да разбират как могат да инвестират е важно умение за тях.

В инвестиционния портфейл на клуба в момента има акции на 41 компании. Фокусът на фонда е дългосрочен. В крайна сметка портфейлът съществува вече 70 години.

Изводите за студентите

Преподавателят по икономика Майкъл Кели "консултира" клуба, но той смята ролята си в него по-скоро като на муха на стената.

"Моята работа е да седя в дъното на залата, в която обикновено има между 70 и 100 души два пъти в месеца и да си мълча, освен ако не нарушават закона," казва Кели, който е работил дълги години на Уолстрийт, където се е занимавал с облигации, преди да стане преподавател.

За Люис най-големият извод след три години в клуба е няма такова нещо като "сигурна акция", а само сигурни портфейли.