Колко квадратни метра имот купува средният доход в София и в ЕС?
Когато става въпрос за цена за квадратен метър жилищна площ, София е на едно от последните три места сред страните в Европа.
Според данни на имотното издание Global Property Guide, средната цена в столицата ни е 1 222 евро, което е по-високо единствено от столиците на Молдова и Македония – съответно 965 евро и 1 134 евро.
Казано по друг начин, имот от 120 квадрата в централната част на София е с около 20% по-евтин от подобен в румънската столица Букурещ.
Квадратен метър в София е също така над 35 пъти по-евтин от този в Монако. Дали това обаче може и трябва да е повод за радост?
Цената на имотите би следвало да се пречупи през призмата на доходите на българите, за да се каже дали сме по-добре от останалите държави, с които се сравняваме.
В противен случай ниската цена ще е положителен фактор единствено за жител на Монако, който със своите доходи реши да си купи имот в центъра на София и е доволен, че му е евтино.
А ето как изглежда същото сравнение и къде се намира страната ни, но през призмата на доходите:
* Данни: Eurostat и Global Property Guide
Както се вижда от таблицата, средният нетен доход в столицата, на база на последните данни на Евростат, купува 0.31 квадратни метра жилищна площ.
И макар доходът ни да купува десет пъти повече жилищна площ, в сравнение със столиците на Русия и Украйна (където изключително високите цени на имотите в централните части на столиците им ги правят недостъпни за жителите), това съотношение все още е по-малко от средното за ЕС.
За сравнение средният доход на европейците им стига за 0.36 кв. м. имот, или с около 20% повече, в сравнение с България.
Например, въпреки че квадратен метър в централната част на швейцарската столица е с цена от 10 000 евро, високият доход на швейцарците им позволява да закупят 0.4 кв. м, или с 30% повече, в сравнение със средния софианец.
В заключение, трябва да отбележим, че когато правим сравнения и говорим колко по-евтини са имотите у нас, трябва да правим това, като ги съпоставяме с нещото, което стои срещу тях – а именно доходите на населението.