Велики петък е най-тежкият за Христос и най-тъжният, изпълнен с покруса за християните ден. На него Христос е поруган и подложен на неимоверни мъки. Тълпата ревяла "Разпни го" и подстрекаваният Пилат Понтийски издал тежката присъда.

На Разпети петък разпънали на кръст невинния, принесен в жертва като агнец за греховете на цялото човечество. В деня, в който Божият син умира на кръста като обикновен разбойник, слънцето се скрило, небето и земята се почернили и мрак надвиснал над Голгота.

На Велики петък той е погребан в каменен саркофаг, а него оставили в пещера и залостили входа й с голяма скала. Пред пещерата оставили стража.

На този ден в храмовете е Неговото опело. На този ден постът е най-строг и повелява нищо да не се яде и пие и никаква работа да не се захваща. Сякаш е спряло всяко дихание на природата, съпричастно към смъртта на Христос. Неслучайно народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие, пише вестник "24 часа".

С богослуженията Църквата припомня великите страдания на Исус, приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.

Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота. Там е разпнат между двама разбойника за поругание. Земетресение и слънчево затъмнение съпроводили смъртта му, която той приел, за да избави човечеството.

На Велики петък през деня не се служи света литургия, защото в този ден сам Господ принесъл себе си в жертва. Вместо това се извършва богослужение, наречено Царски Часове. Припомнят се Христовите страдания, смърт и погребение.

Защо минаваме "под масата" на Разпети петък?

Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са погрешни и са плод на суеверие, но битуват трайно сред хората. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов и има съвсем друго християнско тълкуване за събитията на Разпети петък.

Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa, с каквато е било завит след свалянето от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, преживявайки момента на смъртта и погребението на Господ.

Вярващите целуват последователно Христовото тяло извезано на плащаницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и грехът на човечеството. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.

Духовникът ни дава цвете за благословение и ни утешава, че само още малко гробът ще остане празен, защото Христос ще Възкръсне. Цветето занасяме вкъщи и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме Великия ден.

Това е истинското значение на "минаването под масата". Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед.

На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях - "Плачът на Богородица", е молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

С Плащаницата после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.